„На нас няма да гледат като на враг“, заяви йорданският външен министър. И други държави в региона се отнасят сдържано към войната. Според експерти много от тях ще откажат да участват във възстановяването на Газа. Защо?
Йорданският министър на външните работи Айман Сафади коментира остро случващото се в ивицата Газа: за него войната, която Израел води срещу Хамас, е „явна агресия“ срещу палестинците и заплашва да дестабилизира целия Близък изток. Той твърди още, че Израел извършва „военни престъпления“, възпрепятствайки доставките на храни, лекарства и гориво.
Йордания е смятана за прозападна държава, а от средата на 90-те години дори поддържа официални отношения с Израел, макар те да са относително хладни. Сафади не остави никакви съмнения, че сега отношенията са на още по-ниско ниво. „Всички ние трябва ясно да посочим катастрофата, която израелската война предизвиква не само за ивицата Газа, но и в целия регион“, заяви той по време на среща в Манама, столицата на Бахрейн.
Солидарност с палестинците и дистанция от Израел
Думите на Сафади демонстрират, че дори и арабските държави, които са признали дипломатически Израел, в момента достатъчно явно се дистанцират от военния отговор след терористичната атака на Хамас от 7 октомври. Това, че Хамас е призната за терористична организация от Германия, Европейския съюз, САЩ и от други държави, не играе особена роля в този дебат. Решаваща е по-скоро солидарността, която много граждани на арабските страни заявяват към палестинците в ивицата Газа, особено с оглед на големия брой жертви.
Досега арабските държави не са изразили желание да участват в установяването на нов политически ред след края на войната, който в момента не може да се прогнозира. Айман Сафади заяви още, че арабските държави не били готови да оставят Израел да прави каквото иска и след това да почиствали „бъркотията“. Подобни мнения бяха изразени и от представители на Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия.
„На нас няма да гледат като на враг"
Сдържаността на много от арабски държави е резултат от политически причини. От една страна, стои въпросът за сигурността. Не е ясно дали Израел изобщо ще успее да унищожи Хамас и да го обезоръжи. „Просто не разбирам как тази цел може да бъде постигната“, казва външният министър на Йордания, цитиран от ДПА. „Хамас е идея“, коментира Сафади. И допълва, че една идея не може да бъде изкоренена с бомби.
Поемането на политическа или дори на военна отговорност за бъдещето на ивицата Газа, в която е възможно структури или най-малкото симпатии на населението спрямо Хамас да продължат да съществуват, би поставило Йордания в изключително деликатна ситуация. Затова и Сафади не приема, че политическото бъдеще на анклава може да е отговорност на Йордания или на други арабски държави. „Нека да бъда много ясен“, заяви той. „Никакви арабски войски няма да отидат в Газа. Никакви. На нас няма да гледат като на враг."
Двойната игра на Йордания
„Йордания от дълго време има подписан мирен договор с Израел. Двете страни от десетилетия работят заедно в много направления. Затова кралството е било и продължава да бъде сериозно критикувано в части от арабския свят“, обяснява Николас Фром, политолог от университета „Хелмут Шмид“ в Хамбург.
Други държави, особено в Персийския залив, са в подобна ситуация. ОАЕ и Бахрейн например сключиха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел само преди няколко години. Други, като Саудитска Арабия, до неотдавна поддържаха неофициални връзки с Тел Авив. Групи в населението се противопоставя на този курс. „Палестинският въпрос продължава да играе огромна роля в арабския свят. А също така има и сериозен потенциал за емоционална и политическа мобилизация“, коментира Екарт Вьорц, директор на Института за близкоизточни изследвания GIGA в Хамбург. Управниците няма как да пренебрегнат настроенията на населението.
Въпреки това поне някои от страните в Персийския залив ще имат вероятно по-скоро амбивалентно отношение към войната в Газа, допълва Вьорц. „Някои арабски държави имат много напрегнати отношения с Хамас. В крайна сметка тя е крило на „Мюсюлманско братство“, което в Египет, Саудитска Арабия и емирствата се смята за терористична организация." Според анализатора правителствата на тези държави всъщност може и да са удовлетворени, ако Хамас бъде неутрализирана или поне ограничена в Газа. Експертът обаче подчертава, че заедно с това арабските столици наблюдават и страданията на цивилните.
Конфликтът може да прерасне в заплаха за съседните държави
Едно от големите предизвикателства след края на войната ще бъде икономическото стабилизиране на Газа. Бедната територия не може да го постигне сама. „Но никой - нито Израел, нито Америка, нито арабските държави, нито палестинските лидери - не иска да поеме отговорност за това“, написа „Икономист“ след въпросната среща в Манама. Ако икономическото възстановяването на ивицата Газа „не е част от пълноценен мирен процес“, то богатите арабски държави няма да участват в него, казва неназован западен дипломат пред изданието. Според икономиста Вьорц създаването на две държави е минималното условие за подобен ангажимент от останалите сили в региона. „Не може на всеки няколко години да се възстановява, а след това отново да се унищожава“, казва експертът.
Докога ще продължи войната не е ясно. Хизбула в Ливан, хутите в Йемен и самият Иран, който подкрепя и двете милиции, могат да продължат да ескалират конфликта. Рискът от разрастването на конфликта може да послужи като мотивация за арабските държави да се ангажират повече с разрешаването му, за да гарантират собствената си сигурност.
