Според тибетски мит никой никога не е виждал тялото на починал лешояд. Когато птицата усети, че животът ѝ изтича, тя започва да лети високо към слънцето и изчезва, стопявайки се.

Близо три десетилетия черният лешояд остава изключително рядка гледка в България. Наблюдавани са само прелитащи от близка Гърция индивиди, които навлизат на наша територия в търсене на храна. В миналото редкият сега вид се е срещал на много места в България. В началото на 20-и век черни лешояди са обитавали райони в Родопите, Рила, Пирин, Западните погранични планини, Стара планина, Витоша и други планини около София, дори равнинни части като Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина и Югоизточна България. През 60-те години обаче, в резултат на комплекс от причини, сред които масовата практика за тровене на едри хищници, преследването на грабливите птици като вредни, изсичането на старите гори и други, черният, а и останалите три вида лешояди в България (белоглав, египетски и брадат) почти напълно изчезват.

Последната регистрирана гнездяща двойка черни лешояди е открита в близост до язовир "Студен кладенец" в Източните Родопи през 1993 г., след което видът се приема за напълно изчезнал в страната.

След 23 години, през които няма данни за нито една гнездяща двойка черни лешояди в България, редкият вид започва да се завръща. Това обаче не се случва от само себе си, а благодарение на сериозни и последователни усилия на природозащитни организации. През 2016 г. за първи път в страната започва възстановяване на черните лешояди, като те първо се връщат в Стара планина - в района на Котел, Сините камъни над Сливен и в Понор планина. Птиците се взимат от други държави, адаптират се и се пускат на подходящи места в България. Така в Стара планина в момента има общо 11 двойки от редките лешояди, някои от които вече успешно се размножават и се приема, че видът е върнат у нас.

В България се срещат още белоглав и египетски лешояд, като трите вида имат различни екологични ниши и имат строга йерархия. Първи започва да се храни най-едрият черен лешояд, който избира кожата и по-твърдите части, след това е ред на белоглавия, който предпочита вътрешностите и накрая е дребният египетски, който избира по-дребните и меки останки от мъртвите животни.

Следващото място, на което започва да се прави т.нар. реинтродукция - връщане на вида в дивата природа, е известно като Царството на лешоядите в България - Източните Родопи.

Там през миналата година беше направено първото пускане в природата на птици почти 30 години след изчезването им. Черният лешояд е най-едрата хищна птица в Европа с размах на крилете, достигащ над 3 метра и тегло, което може да достигне 14 килограма. Макар и широко разпространен в миналото, видът в момента е рядък и затова е труден за реинтродукция. Сега черни лешояди в цяла Европа се срещат единствено в Испания, Португалия, Франция, в националния парк "Дадя" в Северна Гърция, в България, както и малобройна колония на полуостров Крим. Завръщането на вида именно в Източните Родопи - мястото, на което последно са живеели на свобода тези внушителни птици, се оказва изключително важно поради ред причини и през следващите години се очаква да се насочат много усилия в реинтродукцията им точно в тази част от страната.

Дейностите по връщане на черните лешояди в Източните Родопи се осъществяват от Българското дружество за защита на птиците в сътрудничество с фондация "По-диви Родопи" и са финансирани от Rewilding Europe. Именно като част от тази инициатива през 2022 година беше направено първото освобождаване на 14 птици, внесени от Испания, които вече летят свободно над Родопите. Координатор на проекта е Добромир Добрев от БДЗП, според когото процесът по реинтродукция на редките птици в България е изключително труден и сложен и включва проучвания, анализи, издаване на разрешителни, деликатен транспорт, близо половин година за адаптация на животните в специална голяма клетка, наречена волиера, набавяне на безопасна храна, грижи за птиците и след тяхното освобождаване, последващо подхранване, сателитно проследяване, дори създаване на изкуствени гнезда и още много усилия видът да бъде успешно върнат в България.

Внесените от Испания черни лешояди, които се освобождават в Източните Родопи, все още не са готови за размножаване. Очаква се да достигнат полова зрялост след 2-3 години.

Целта на проекта е не просто да бъде върнат черният лешояд в Източните Родопи, но и да се подпомогне естественото възстановяване на единствената останала на Балканите колония, намираща се в гръцкия национален парк "Дадя", на около 30 км от българската граница. Там в момента са останали едва 30 двойки, но повечето от гнездата им са унищожени от горските пожари, бушували в района по-рано тази година. "Надяваме се и с реинтродукцията в Източните Родопи да направим нещо като мост между популациите в Стара планина и тази в Гърция", казва експертът орнитолог от БДЗП, според когото връщането на черните лешояди в Източните Родопи е изключително важно за бъдещето на този рядък вид в природата на Стария континент.

За да се създадат подходящи условия за новите черни лешояди, в района на Маджарово до момента са построени над 40 изкуствени гнезда, разположени върху високи дървета.

"Черните лешояди са едни от най-харизматичните птици. Те са ценни защото, заедно с другите видове лешояди изпълняват изключително важна и уникална за природата роля - на естествени санитари, които почистват труповете на мъртвите животни. В цяла Европа и особено в западната част на континента тази тяхна специфична функция е високо оценена и всички лешояди са защитени от закона", разказва Добромир Добрев. Лешоядите намаляват разпространението на много заразни болести, които засягат не само животните, но и хората.

С изключително силната си храносмилателна система те могат практически да неутрализират патогенни бактерии, като причиняващите антракс, тетанус, ботулизъм и други.

В същото време може да се каже, че те не нанасят щети и рядко убиват други животни, с изключение на дребни влечуги, зайци, насекоми, а понякога и костенурки.

Процесът по реинтродукция на черните лешояди се очаква да отнеме между 5 и 10 години, докато се установи устойчива популация в Източните Родопи.

За да се върнат тези ценни птици в България, в края на ноември предстои да се случи второто поредно освобождаване на внесени от Испания черни лешояди, които ще бъдат пуснати в района на град Маджарово. Птиците са 13 на брой, транспортирани още през май и оттогава се полагат грижи за тяхната адаптация във волиера.

Първата група освободени черни лешояди вече са част от дивата природа на Родопите и летят свободно на големи разстояния. Някои от тях успяват дори да осъществяват контакт със своите себеподобни в Гърция и тези в Стара планина, както и с останалите два вида лешояди в България - белоглавия и египетския, с които живеят в симбиоза. Очаква се новата група лешояди да се присъедини към пуснатите през миналата година и това да улесни адаптацията им, а след време, ако всичко бъде наред, след повече от 30-годишна пауза да се появят и първите новоизлюпени черни лешоядчета в Родопите.

Дневник

Тази публикация е част от партньорство на Дневник и фондация "По-диви Родопи", целящо популяризацията на Източните Родопи и развитието на устойчив туризъм в района.