При трети опит за гласуване вота на недоверие депутатите го отхвърлиха. Опозицията остана без подкрепа от някоя от управляващите партии и така „за“ гласуваха 71 народни представители, а „против“ 155. Вторият вот на недоверие беше внесен от БСП, ИТН и „Възраждане“ на 8 ноември заради „провал в политиката по отбрана и национална сигурност“.

Ситуацията около вота на недоверие продължи две седмици. Дебатът се проведе миналата сряда (15 ноември). Тогава опозицията обвини изпълнителната власт, че в условия на нарастваща политическа нестабилност и увеличаващи се военни конфликти българското правителство е лишило страната от боеспособност в услуга на чужди интереси, като конкретно посочени са стоте бронетранспортьора и ракети С-300.

На следващия ден (четвъртък, 16 ноември) депутатите трябваше да гласуват вота на недоверие, но ГЕРБ и ДПС демонстративно напуснаха залата и отказаха да подкрепят партньорите си от ПП-ДБ заради отхвърления законопроект за незабавна отмяна на дерогацията за внос и преработка на руски петрол.

Липсата на двете партии наложи повторна проверка на кворума, която установи, че освен депутатите от ГЕРБ и ДПС, не са се регистрирали и тези от ИТН и БСП. Така се оказа, че в залата има едва 63-ма народни представители и прегласуването на вота се отменя за следващия парламентарен работен ден - 17 ноември.

И тогава обаче двата опита за старт на пленарното заседание се провалиха заради липса на кворум и така вотът на недоверие срещу кабинета бе отложен за днес. Той беше отхвърлен без дебати.

В рамките на малко повече от месец парламентарната опозиция за втори път внася вот на недоверие срещу правителството. Мотивите за първия вот на недоверие се основаха на „провал в енергийната политика“.