С всеки изминал ден климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху живота на Земята. Природните катаклизми излагат на риск както екосистемите и биоразнообразието, така и хората. Мощни горски пожари, продължителни периоди на засушавания и недостиг на вода са последвани от тежки наводнения с жертви и материални щети. За това предупреждават от природозащитната организация WWF България, предава БТА. В кампанията си „Подари природа. За нашето бъдеще“ те акцентират върху последствията от климатичните промени.

Горещи вълни и горски пожари

Свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в обичайно явление, коментират от WWF. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване на горските пожари, със съпътстващите рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности и загуба на местообитания на растения и животни, коментират от организацията. 

Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава горещите и сухи дни в годината. Това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати, казват още от WWF. 

„Горските пожари допринасят значително за изменението на климата. На тях се дължат 15% от глобалните емисии на парникови газове. Милиарди тонове въглероден диоксид всяка година отиват в атмосферата. Нещо повече, затоплящият се климат води и до появата на суши“, обяснява Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия” във WWF.

Суши и недостиг на вода

Горещите вълни са пряко обвързани с периоди на суши и ниски нива на реките, сочи анализ на WWF от 2022 г. Според данните 17% от европейците могат да бъдат изправени пред висок риск от недостиг на вода до средата на века. През последните години реките в Европа стават жертва на горещините. През август 2022 г. за Дунав имаше няколко последователни рекорда за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 г. насам, припомнят експертите.

„Основните причини за засушаването и промяната във водния режим на Дунав са глобалните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди водноелектрически централи по течението и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година", коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF.

"Последствията могат да бъдат свързани с провалена реколта, свиване на езера, икономически колапс и недостиг на вода за хората“, алармира специалистът.

Поройни дъждове и наводнения

От WWF припомнят тазгодишното наводнение в Царево, при което загинаха двама мъже и две жени. "Водоемите в района преляха, отнесоха мостове и активираха свлачища. Селища и къмпинги бяха евакуирани, хиляди хора останаха без ток, а пътища по Южното Черноморие бяха затворени. И всички тези катаклизми днес могат да се случат в рамките само на няколко седмици", коментират още от организацията. 

Какво е решението

Първото и най-важно условие е спешното ограничаване на емисиите от изкопаеми горива. WWF работи с правителства бизнеси и институции за това България да стане въглеродно-неутрална страна до 2038 г. Експертите са убедени, че това е единственият път напред, посочват от WWF. 

WWF и Boston Consulting Group публикуваха първи по рода си доклад, оценяващ рисковете и ползите от бързото преминаване към възобновяема енергия. Анализът разглежда осем области на въздействие от всички сфери на биосферата. Той показва, че енергийна система, захранвана от възобновяеми източници, би била от два до шестнадесет пъти по-добра за хората и природата. Тя би оказала положително въздействие върху богат набор от ключови ресурси, като качеството на въздуха и водата, човешкото здраве, биоразнообразието и екосистемите, коментират от природозащитната организация.

Според учените в бъдеще захранвано от възобновяема енергия, количеството земя, загубено от наводнения, опустиняване и горски пожари, ще бъде значително по-малко в сравнение с това, което разчита на изкопаемите горива. А намаляването на честотата и интензивността на предизвиканите от климата бедствия ще спаси хиляди човешки животи и ще спести два трилиона долара годишно от щети по инфраструктурата, казват още от WWF. 

Сред решенията, върху които насочва вниманието организацията, е залесяване с крайречни гори.

Гъсто преплетените коренища на крайречните гори укрепват бреговете на реките и спират ерозията, намалявайки риска от наводнения надолу по течението. При проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода по листата, шумата и коренищата, аргументират се от организацията. 

„Крайречните гори осигуряват дом и храна на стотици видове животни, допринасяйки за решаването на проблема с намаляването на биоразнообразието. Крайречните гори създават благоприятен микроклимат. В летните горещини те могат да осигурят прохлада както на дивите животни, така и на нас хората. Затова възстановяването на горите по бреговете на Дунав и Марица години наред е основен приоритет в работата на WWF“, посочва Костадин Вълчев, старши експерт на програма „Гори“ във WWF.

Влажните зони и заливаемите територии до реката намаляват риска от наводнения, отбелязват още от WWF. При проливни дъждове и високи води в реката те могат да поемат значително количество вода и да забавят скоростта на водното течение. Влажните зони са сред най-богатите на биоразнообразие екосистеми на планетата и имат сериозно въздействие върху опазването му, подчертават от WWF. Водната растителност във влажните зони е и един от най-добрите биологични филтри по отношение на органичното замърсяване на водата.

Голямата мисия на WWF е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели, уверява организацията.