Източните Родопи са един от районите, включени в паневропейската мрежа Rewilding Europe, насърчаваща осигуряването на повече свобода за природата. Причината е, че тази, макар и малка част от България, е събрала изключително голямо разнообразие на дивата природа. През последните години в района се полагат сериозни усилия биоразнообразието не само да се запази, но и да се завърнат изчезнали или изправени на ръба на оцеляването видове. Сред примерите са белоглавият, египетският, а отскоро и черният лешояд, едрите тревопасни зубри, благородните елени и лопатарите. Организацията в България, част от паневропейската инициатива, е фондация "По-диви Родопи". Тя развива своята дейност главно в Източните Родопи и черпи опит от други подобни региони с голямо биоразнообразие в Европа, прилага модели, насърчаващи природния устойчив туризъм и местния бизнес.

Един от хората, активно ангажирани с възстановяване на дивата природа в Европа, а и в Родопите, е биологът Дели Сааведра. Той е регионален ръководител на Rewilding Europe и работата му често го води в Източните Родопи, където се прави не само реинтродукция (повторно връщане) на диви животни, но и се насърчава развитието на района по устойчив, свързан с опазването на природата начин. Сааведра разказва за завръщането на дивата природа, за потенциала на туризма в района и опита си от други държави, който би могъл да бъде приложен у нас.

[Снимка: Staffan Widstrand/Rewilding Europe]

Снимка: Staffan Widstrand/Rewilding Europe

Какво прави Източните Родопи толкова специално място по отношение на биоразнообразието и екологията?

- Източните Родопи се определят като гореща точка, т.е. място с биоразнообразие, по-високо от средното. Това се дължи на разположението на региона, което съчетава средиземноморски и континентални влияния и различни надморски височини, създаващи много различни местообитания.

На кои животински видове в района на Родопите се възхищавате най-силно?

- Лично аз съм очарован от голямото разнообразие на влечуги, от костенурки до всякакви гущери. Харесвам и хищните птици, а в Родопите можете да наблюдавате много видове орли, мишелови и соколи, както и, разбира се, известните лешояди.

Белоглавият лешояд е най-разпространеният от трите вида лешояди в Източните Родопи.

В района през последните години се полагат много усилия за връщане на видове, които до неотдавна се считаха за изчезнали или бяха на ръба на оцеляването - белоглави, египетски и черни лешояди, зубри и елени. Кой вид смятате, че може да бъде следващият успешно възстановен сред природата на Родопите?

- Бих се радвал да видя брадатия лешояд да лети отново над Родопите. За жалост, има малък брой екземпляри за реинтродукция и затова мисля, че ще отнеме още известно време. Не е нужно обаче непременно да се говори само за връщане на изчезнали видове - усилията често са насочени и към увеличаване на вече съществуващи популации. В тази връзка мисля, че скоро ще можем да видим много повече зубри в Родопите, които са ключово едро тревопасно животно за ландшафта.

Как е приет процесът по възстановяване на дивата природа от местните общности в Западна Иберия, където основно работите? Какви поуки могат да се извлекат от този опит и да се приложат в Родопите?

- Винаги има разнообразие от мнения, когато започва нова инициатива. Опитваме се да се ангажираме по-активно с така наречените "ранни осиновители" на идеи - хора с отворено съзнание, които искат да разберат и опитат нови неща. В Greater Coa Valley (Португалия) например създадохме мрежа от бизнеси, които имат за цел да използват природата по устойчив начин, от места за настаняване до производители на храни, от гидове сред природата до хора, които искат да снимат и наблюдават диви животни. Тази мрежа има вече над 60 членове и създава природен продукт, който става все по-популярен в Португалия и в чужбина, привлича посетители и създава нови работни места в регион с малко икономически възможности.

Зубърът в България е изчезнал през Средновековието, но в Източните Родопи е направена реинтродукция на вида и вече в района свободно се движи група от редките животни.

Глобалната тенденция за връщане в природата на изчезнали видове акумулира различни мнения. Как възприемате това провокирано от човека повторно "подивяване" на природата? Според вас това начин за възстановяване на миналото ли е, или за създаване на устойчиво бъдеще?

- Поглеждаме назад във времето, за да разберем как е работила природата, но не се опитваме да пресъздадем миналото. Пейзажите, които ще имаме в бъдеще, ще бъдат различни. Така е, първо, защото човешкото въздействие е голямо, и второ, защото изменението на климата променя местните условия за много видове и местообитания. Ключът за тези бъдещи природни зони е устойчивостта. Те трябва да бъдат достатъчно големи и достатъчно разнообразни, за да се справят с всички промени, които се случват със скорост, невиждана от милиони години.

.
 

В Източните Родопи се намира една от най-стабилните популации на вълка на Балканите.

Вие имате опит на много места по света. Забелязвате ли интересни тенденции, които променят начина, по който дивата природа и туризма си взаимодействат?

- Една очевидна за мен тенденция е развиването на способността за съществуване съвместно с дивата природа. Ако вълкът яде овцете ви, вие мразите вълците. Ако обаче работата ви е да показвате вълци на туристи, то вие обичате вълците.

Връщането на дивата природа има и за цел да предостави икономически възможности от дивата природа без да навреди на други дейности. Поради тази причина имаме много инициативи, свързани с т.нар. съвместно съществуване. Един от примерите са вълците. В районите, в които работим, и има вълци, искаме да се уверим, че собствениците на добитък разполагат с надеждни системи за превенция, за да избегнат атаки от хищниците - електрически огради, кучета пазачи, които да задържат домашните животни на безопасно място през нощта.

Как изглежда районът на Родопите във Вашите мечти за бъдещето?

- Източните Родопи могат да се превърнат популярна природна дестинация за туризъм. Световноизвестна, благодарение на комбинацията от красиви девствени пейзажи, широка гама от емблематични видове, богато културно наследство и наистина приятелски настроени хора.

Тази публикация е част от партньорство на Дневник и Фондация "По-диви Родопи", целящо популяризацията на Източните Родопи и развитието на устойчив туризъм в района.

Дневник