Всеки четвърти инсулт е свързан със замърсяването на въздуха. Това съобщи в презентацията си пулмологът д-р Александър Симидчиев по време на Националния конгрес на Българското дружество по инсулт.
Въпреки че интуитивно свързваме лошото качество на въздуха с респираторните болести, през последните две десетилетия се появиха доказателства за влияние върху сърдечносъдовата смъртност и заболеваемост. А след това - и за “невидимата” силна обвързаност между замърсяването на въздуха и атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания, включително инфаркт и инсулт.
На практика няма система в организма, която остава незасегната от мръсния въздух. Според проведено в София изследване повикванията към Бърза помощ се увеличават с над 10% в дни с превишаване на фоновото замърсяване в столицата, цитира пулмологът.
Основните замърсители, които представляват риск за здравето, включват праховите частици и и газообразни замърсители като озон, серен диоксид, въглероден оксид и азотни оксиди. Праховите частици се класифицират според размера си на големи, фини и ултрафини или наночастици.
Голям проблем за здравето са фините прахови частици, които се създават главно от двигателите на превозни средства, електроцентрали, отоплителни централи и печки на твърдо гориво. Установено е, че концентрацията им е значително по-висока в местата с оживен трафик. Лошото е, че фините прахови частици не са статични, пътуват на големи разстояния - дори до 100 км, което води до високи фонови концентрации на малки и ултрамалки частици в широки територии.
При всяко увеличение от 10 микрограма на кубичен метър рискът за мозъчен удар се увеличава с 4%, показва проучване на каталунски учени. Същото се случва, когато нивата на фини прахови частици 2,5 се повишат с 5 микрограма.
В случай на частици сажди рискът се увеличава с 5% за всеки микрограм.
Тревожни данни излизат от множество проучвания през последните години. Сред тях е изследване, публикувано в Cardiovascular Research, от учени от института “Макс Планк” и Катедрата по кардиология на Университетския медицински център в Майнц. Те смятат, че замърсяването на въздуха е отговорно за съкращаването на живота на хората по света в мащаб, много по-голям от войните и други форми на насилие, паразитни и векторно пренасяни болести като малария, ХИВ/СПИН и тютюнопушене. За сравнението използват математически подход за моделиране на ефектите от различни източници на замърсяване на въздуха върху допълнителната смъртност. И получават смущаващ резултат: то води до усреднено съкращаване на живота от близо 3 години за всички хора по света.
Изследователите са проследили ефекта от замърсяването на въздуха върху 6 категории заболявания - инфекции на белия дроб, хронична обструктивна белодробна болест, рак на белия дроб, сърдечни заболявания, мозъчносъдови заболявания, водещи до инсулт, и други незаразни заболявания като хипертония и диабет. Те установиха, че сърдечните и мозъчносъдовите инциденти заради мръсен въздух са отговорни за най-голямата част от “пропуснатия живот”: 43% от загубата на продължителност на живота в световен мащаб.
Биологичните механизми, чрез които замърсителите могат да предизвикат мозъчен инцидент, са сложни и предстои да бъдат напълно изяснени. Но се смята за безспорно, че колкото по-дребна е дадена опасна частица във въздуха, толкова по-голям е потенциалът и да навреди на здравето.
Клетъчни, животински и клинични изследвания са довели до няколко хипотези за обяснение на неблагоприятните сърдечносъдови ефекти. Откриването на фракцията от наночастици на замърсяването с прахови частици във въздуха наскоро доведе до предположението, че поради супермалкия им размер наночастици могат да преминат през алвеоларно-капилярната бариера и да влияят пряко върху циркулиращите кръвни клетки.
В корейско проучване, публикувано в Journal of Stroke, се прави преглед на възможните пътища за увреждане на мозъка от замърсения въздух.
Класическата хипотеза за възпалителен отговор застъпва идеята, че вдишани в белите дробове фини прахови частици се поглъщат от макрофагите - вид имунни клетки, и това активира локален възпалителен отговор в белия дроб. След това възпалителните агенти влизат в кръвообращението, достигат до сърцето и мозъка и им влияят директно. Установено е също, че наночастиците, получени при горене, увеличават пропускливостта на клетките по вътрешната повърхност на артериите и улесняват атеросклеротичните процеси.
Предсърдното мъждене е добре известен рисков фактор за инсулт. Няколко проучвания върху животни показват, че излагането на дребните прахови частици и частици от дизеловите газове увеличава честотата на аритмиите, сочат авторите на анализа.
Изследванията от този тип при хора са предизвикателство поради малкия размер на частиците. Въпреки това има данни как златни частици с размер, подобен на наночастиците от горене, се преместват бързо от белите дробове в кръвообращението и се натрупват в областите на съдово възпаление.
Епидемиологичните проучвания показват достатъчно надеждно, че и краткосрочното, и дългосрочното излагане на замърсен въздух повишава риска от инсулт. И обратното - според каталунското проучване животът в близост до зелени площи намалява риска от удар с 16%. Данните са от наблюдения на здравето на хора, които живеят в “зелен” радиус от около 300 метра. Това се обяснява с благоприятните ефекти от по-чистия въздух, намаляването на стреса, повишена физическа активност и условия за социални контакти и дори контактите с повече живи организми.
На индивидуално ниво прости мерки биха могли да намалят личното излагане на прахови частици и газове. Сред тях са ограничаване на времето, прекарано на открито по време на въздушно замърсяване; избягване на трафика в пиковите часове; въздържане от ходене пеш или спортуване в близост до пътни артерии в пикови часове; носене на маски за филтриране на прахови частици и използване на пречистватели на въздуха на закрито.
