Европейският парламент и страните членки намериха компромис по спорния закон за биоразнообразието и възстановяването на природата, но орязвайки значително целите му и мерките за съхраняването на природата.

„Окончателният текст има малко общо с първоначалното предложение на Европейската комисия“, коментира германският евродепутат Кристене Шнейдер, който преговаряше от името на Европейската народна партия.

Християндемократите бяха против предложението, което е част от Зелената сделка, тъй като смятат, че то ще затрудни фермерите с изискванията си за опазване на природата.

Текстът, който трябва да бъде окончателно гласуван от парламента и от съвета, преди да влезе в сила, има за цел да въведе мерки за възстановяване на най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г. и всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване до 2050 г.

Какво остана?

След като бъде гласуван от европарламента и от страните членки, законът ще задължи националните правителства до 2030 г. да започнат да прилагат мерки за възстановяването на 30% от реките, пасищата, моретата и горите в лошо състояние.

По данни на еврокомисията състоянието на 81% от природните зони е влошено.

До 2030 г. работата ще бъде съсредоточена основно в зоните от „Натура 2000“ вместо в земеделските земи.

Държавите членки трябва също така да установят мерки за възстановяване на най-малко 60% от местообитанията в лошо състояние до 2040 г. и най-малко 90% до 2050 г., съобщи испанското председателство на Съвета на ЕС.

В местата под защита собствениците трябва да положат усилия за възстановяване на видовете, които ги обитават, да изграждат живи плетове по нивите вместо огради и да вземат мерки за поглъщането на въглерода в почвите.

Регламентът въвежда специфични изисквания към националните власти да определят мерки за спиране на тенденцията на намаляването на популациите на опрашители най-късно до 2030 г

Предложените цели за възстановяване на торфищата и блатата бяха отслабени, въпреки че комисията настояваше за тяхното включване, тъй като те са основен поглъщател на CO2, а влажните зони са средство за избягване на наводненията.

Поставят цели за възстановяване на 30% от пресушените торфища за селскостопанска употреба до 2030 г., 40% до 2040 г. и 50% до 2050 г., но държавите, които са силно засегнати, ще могат да прилагат по-нисък процент.

Мерките за възстановяване включват повторно овлажняване на органични почви, представляващи дренирани торфища, което спомага за увеличаване на биоразнообразието и намаляване на емисиите на парникови газове.

За горските екосистеми се изисква въвеждане на мерки за подобряване на биоразнообразието и постигане на нарастващи тенденции на национално ниво на определени показатели като стояща и полегнала мъртва дървесина и индекс на обикновените горски птици, като се вземе предвид рискът от горски пожари.

В градовете властите ще трябва да гарантират запазване на градското зелено пространство и покритието от корони на градски дървета между влизането в сила на регламента и края на 2030 г., освен ако градските екосистеми вече имат над 45% зелени площи.

Поне 25 хил. км реки трябва да се върнат в свободно течащо състояние до 2030 г. и да поддържат възстановената естествена речна свързаност.

Какво отпадна

Вече няма изискване за ренатуриране на 10% от земеделските земи, след като беше преценено, че това би намалило обработваемите площи и би застрашило продоволствената сигурност.

Отпадна и изискването правилата за опазване на местообитанията да се прилагат на земи, използвани за добив на възобновяема енергия, или пък през които минават ключови инфраструктурни проекти.

Съзаконодателите се договориха основен принцип да стане невлошаване на условията в местообитанията вместо на подобряването им. От закона беше изключена и целта за възстановяването на природата до състоянието й от 50-те години на ХХ в.

Усилията за възстановяването на природата ще се концентрират върху защитените зони от „Натура 2000“ вместо върху обработваемите земи.

Възстановяването на торфищата ще бъде пожелателно, а не задължително за фермерите, които имат влажни зони в земите си.

Всички естествени екосистеми останаха в обхвата на закона въпреки яростната съпротива за изключването на някои от тях като торфищата и блатата

Като цяло за мерките за опазване за фермерите ще се отчитат усилията, а не резултатите.

Беше решено средства за възстановяване на природата да не се вземат от европейските фондове за земеделие и рибарство.

Какво казват правозащитниците

Световният фонд за защита на природата (WWF) заяви, че прекомерната гъвкавост по отношение на държавите членки и многобройните изключения в закона предизвикват разочарование.

Според организацията „са добавени значителни вратички, които могат да намалят общата площ за възстановяване“, а „изискването за предотвратяване на влошаване е силно подкопано, което затруднява прилагането му“.

Фондът подчертава и значителните отстъпки, направени спрямо първоначалното предложение, като например въвеждането на възможността за спиране на изпълнението на законодателство - наричано още „аварийна спирачка“.

Правозащитниците коментират като спечелени битки оставането на всички екосистеми в обхвата на закона, разширяването на действието му и извън „Натура 2000“.

„Въпреки че тази сделка е по-амбициозна от слабата позиция на парламента, тя е далеч от това, което науката ни казва, че е необходимо за справяне с извънредните ситуации, свързани с климата и биоразнообразието“, заяви Забиен Лееманс, която отговаря за политиките за биоразнообразието в WWF.

Тя добавя, че предвид яростната съпротива срещу закона, „сега има надежда, че ЕС ще положи съгласувани усилия да върне природата в името на биоразнообразието, хората и нашия климат - това е най-добрият шанс, който имаме“.