Историците и археолозите никога не са успявали да разберат напълно Великия сфинкс в Гиза. Сега изследователи представят интересна идея: може би вятърът е изиграл основната роля, много преди хората да добавят последните щрихи.
Големият сфинкс е загадка от векове. Неговият първоначален външен вид, предназначението му и оригиналното му име са само няколко от многото въпроси, повдигнати за него. Но важна тема, която все още не е получила много внимание, е каква е била естествената среда на Сфинкса, когато древните египтяни са започнали да издълбават този световноизвестен паметник?
И дали природата не е имала роля в оформянето му?
За да отговорят, група експерти от Нюйоркския университет създават симулация на условията на околната среда от преди 4500 години, за да демонстрират как вятърът би могъл да оформи добре познатата статуя.
Проучването на Лейф Ристроф (Leif Ristroph), професор от Нюйоркския университет, и негови колеги предлага хипотеза за произхода на Сфинкса - ерозията от вятъра може да е помогнала за формирането на Сфинкса. Техните изследвания са публикувани в списание Physical Review Fluids.
"Нашите лабораторни експерименти показаха, че изненадващо подобните на Сфинкса форми могат да се появят от материали, които са ерозирани от бързи потоци", обяснява Лейф Ристроф.
Основният фокус на проекта бе да се пресъздадат ярдангите, които представляват странни скални образувания в пустини, причинени от разнесен от вятъра пясък и прах. Той също така изследва възможността Големият сфинкс да е започнал като ярданг и по-късно да е изваян от хора, за да се превърне в известната статуя.
Ристроф и неговите сътрудници в Лабораторията по приложна математика на Нюйоркския университет постигат това, като започват с могили от мека глина и вмъкват вътре в тях по-твърд, по-малко разрушаващ се материал, симулирайки топографията в североизточен Египет, местоположението на Големия сфинкс.
След това, за да имитират вятър, те въздействат на тези образувания с бързо движеща се струя вода, която ги извайва и деформира. В крайна сметка получават форми, които много прилича на Сфинкса!
По-твърдите части в техния модел остават като главата на Сфинкса, докато други части естествено се оформят в шия, лапи и извит гръб.
Ристроф коментира, че техните експерименти предполагат прост начин, по който могат да се образуват подобни на Сфинкса форми: ерозия заради вятъра и водата, които износват скалата.
"Всъщност днес съществуват ярданг, които изглеждат като седнали или легнали животни, което подкрепя нашите заключения", допълва Ристроф.
Това не е чудесна новина не само за любителите на историята, но и геолозите може да намерят това за полезно. Показва им как скалните образувания не са еднакви. Те се променят в зависимост от това от какво са направени и как вятърът минава около по-твърдите части.
Това е напомняне за това как природата може да създаде невероятни неща с течение на времето, вероятно дори вдъхновявайки древните египтяни да построят една от най-емблематичните структури в света.
Така че следващия път, когато видим снимка на Големия сфинкс, може да се запитаме: Дали ветровете на времето са започнали да издълбават формата му много преди човешките ръце да го докоснат?
