С нови открития, с находки от злато и сребро приключи археологическото лято на крепостта Мисионис край Търговище. Това съобщи днес проф. Николай Овчаров при закриването на сезона.
И тази година държавата отказа да финансира археологическите проучвания на нашумелия античен и средновековен център „Мисионис“, посочи той. Разкопките са факт, благодарение на финансирането от Община Търговище, а на терен работят археолозите Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище, който е ръководител на разкопките и научният консултант проф. Николай Овчаров.
През този сезон разкопките са насочени към главната улица на богатия античен град, създаден през V-VI в. като търговско средище на римските провинции в днешна Североизточна България. През XIII-XIV в. древното селище се възражда, вече като средновековен град с името Косово, припомни проф. Овчаров. По думите му неговите жители строели къщите си направо върху изоставените антични улици и площади. Именно там са установени останките от масивни каменни жилищни сгради, датирани в епохата на Второто българско царство. Според намираните монети някои от тях са съществували само до средата на XIII в., когато са били опожарени. Във вътрешността им се откриват изгорели ракли с покъщнината и полустопени накити от благороден метал. Този пожар се свързва с едно събитие, за което историците отдавна търсят доказателства, допълни Николай Овчаров.
Той уточни, че става дума за нашествието в Европа на наследниците на монголския владетел Чингис Хан. Създадената от него само за няколко десетилетия огромна империя се простира от Тихия океан до Източна Европа. Археологът допълни, че в 1240 г., командваната от внука на Чингис Хан - Бату, армия превзема Киев и останалите руски градове и започва настъпление в Източна и Централна Европа. Християнските армии търпят повсеместни поражения от монголите, с изключение на една-единствена победа над тях, постигната през пролетта на 1241 г. от българските войски, водени от цар Иван Асен II. Скоро обаче той умира, а след като са разгромили Полша и Унгария, през 1242 г. монголите решават да накажат България. Те се възползват от това, че на престола вече е малолетният Коломан І, обяснява специалистът.
При нашествието вероятно са превзети някои от големите градове на царството. Персийският историк Рашид ад-Дин Хамадани, сочи като командващ монголската армия друг внук на Чингис Хан на име Кадан. Той завладял „...след големи сражения” много български градове и дори столицата Тирнин (Търновград). Според проф. Николай Овчаров нападението на Кадан е оставило следи от разрушения в северните провинции на Българското царство. Археологическите находки показват, че животът замира за известно време в много центрове на Северна България. Важно доказателство са заровените монетни съкровища, намерени в Ловеч, Велики Преслав, Велико Търново, Шумен и Варна. Дебели слоеве пожарища с монети от това време се откриват в Дръстър (Силистра), Свищов и царския дворец в Търновград.
Сега следи от тези драматични събития се откриват и в Мисионис. „Явно градът е бил превзет и опожарен от монголите на Кадан през пролетта или лятото на 1242 г. Азиатските нашественици не се задържат и заминават за Монголия, където е трябвало да изберат нов велик хан. А средновековният град край днешния Търговище бързо се възражда от пепелта, за да достигне нов разцвет през XIV в. в епохата на цар Иван Александър Асен. Точно от това време са откритите през тази година множество сребърни монети, уникални сребърни позлатни апликации за мъжки аристократични колани и сребърни позлатени обеци на богати благородни дами, каза в края на сезона проф. Николай Овчаров.