Но въпреки всеобщия потрес, хуманизмът ни не бива да отстъпва
80-годишният инженер и спортист Георги Илиев написа седма книга за безплодния ни демократичен преход
Преди повече от 20 години кърджалийският строителен инженер и дългогодишен съдия и треньор по тенис на маса Георги Илиев се отдава активно на писане на романи. Така се ражда и четирилогията му “Улица игрище” с художественото оформление на известния наш художник Владимир Чукич. Но после я дописва и сега излезе нейната седма част, озаглавена „Обкръжението”. Всичките томове са дело на ИК „Светулка 44-Атеней” на издателя-поет и писател Петър Анастасов. Всички те ни провокират да се попитаме за пореден път промени ли се нещо за изминалите години на преход.
При представянето на втората част на романа издателят отбеляза, че текстовете му респектират с дълбочината на своя действащ хуманизъм, колкото и потресаващи истории да описва.Че те оставят със силата на духа си усещането за оцеляване и излизане и от най-страшния капан на безизходността. Авторът вдъхва този кураж, защото самият той я е преживял, защото описва неговата история, докарала го до лудост. Но и направила го по-силен, подтикнала го да отправи своето най-важно послание, че няма нищо по силно от човешкия дух. Но зародила и усещането му за свобода, довела го и до неговата 80-годишнина в момента на представянето на седмата част на романа си.
Жоро споделя също, че в дългото му и мъчително пътуване между двата бряга на личната и колективната лудост, все още стои обезсилената и измъчена от нечии дребни сметки родина. И че след толкова много години все още витае във въздуха въпросът на главния герой на книгата Светослав: „Какво ли ни очаква? Но след него остава само мълчание, което дори Бог не нарушава..
Седмата част на „Улица игрище” - „Обкръжението”пак бе представена в Керимовата къща от литературния критик Петър Хаджинаков и от Владимир Чукич. Те също отбелязаха, че цялата поредица разказва за дългия “преход” на държавата и обществото ни към демократично управление, преминаващ през много неудачи, излъгани надежди и разочарования. Че без особена далновидност, сякаш се разгръща в едно неголямо населено място, в едно неголямо игрище с много играчи, отдали се на една предварително уговорена за резултата среща.
И както подсказват продължаващите надигравания в него, нищо чудно един ден то съвсем да запустее и уморените от безплодност играчи да се окажат “живи умрели”. А т.н. “преход” да се е състоял само за облагоденствалите се от него, но не и за обикновените българи, както пише Георги Илиев. А събралите се на представянето негови почитатели и приятели, обсъдиха в разговор застъпените в романа теми за задънената улица на “прехода”, довела народа ни до пълна нищета, примирение и дори до липса на воля за оцеляване. Защото играта на преход, по думите на автора, е преминала в обкръжение, но и в офсайд, в неочаквано прекратяване поради опасна и критична ситуация. Не можеш да продължиш напред, преди да се върнеш назад и да решиш проблемите, довели до тук.
Георги Илиев няма школовка в литературата, но пък затова пише с чисто сърце и перо, и с ритуално, свято преклонение пред олтара на истината, както и с покъртителна вярност към болката, но и към надеждата и любовта. Изразява и вярата си в едно възкресение, без да проповядва мъст и озлобление. И това го сродява с автентичните ценности на класическата художествена литература.
Нека за 80-годишнината му пожелаем тази вяра да се увеличава, да заразява с нея повече хора. И да продължи да разказва неговата и нашата всеобща история, без да кори, съди никого, както и досега.
Лияна Фероли
