Словенската полиция съобщи, че засилва надзора на границата си с Хърватия заради повишения трафик на нелегални мигранти от началото на годината. Към мобилните патрули, действащи във вътрешността на Словения и извършващи т. нар. компенсаторни проверки от началото на годината, се присъединяват и патрули, които извършват засилен несистемен контрол в близост до бившите гранични пунктове. 

Хърватия стана част от Шенгенското пространство на 1 януари, а тогава двете страни отвориха и общите си граници. Дали новите патрули и засиленият контрол в пограничните райони в Словения ще дадат очакваните резултати? Или обявените мерки ще се окажат стъпка назад към затварянето на границата и изтласкването на Хърватия обратно зад Шенгенската граница?

Словенската гледна точка

„Днес сутринта установихме начина си на работа на няколко от най-критичните точки по границата с Хърватия. Към момента става въпрос за територията на полицейското управление в градовете Ново место и Копер, където според данните имаме най-голямо натоварване. Подчертаваме, че не става въпрос за установяване на вътрешен контрол на границата, а за засилени компенсаторни мерки, които ние в полицията прилагаме през цялото време в района на границата“, обясниха от словенската полиция, цитирани от регионалната телевизия Ен 1.

Според данни от полицията в периода от 1 януари до 31 август са отчетени 36 137 непозволени влизания в страната, а миналата година за същия период са отчетени 13 601. Разликата в числата е накарала словенските власти да променят подхода си към вътрешната си шенгенска граница с Хърватия.

Колебанията на словенските власти относно безконтролното преминаване от Хърватия в Словения не са резултат единствено от последните цифри. В началото на годината министърът на вътрешните работи на Словения Бощян Поклукар обеща на жителите на южния град Ригонц, че оградата по границата с Хърватия няма да бъде премахната изцяло. По-късно той промени решението си и в крайна сметка оградата по южната граница на Словения с Хърватия бе премахната. Сега, по думите му, новите патрули ще се съсредоточат върху разкриването и залавянето на контрабандисти и други трансгранични престъпления, а полицията няма да извършва системен контрол на границата.

Поклукар посочи, че домовете за бежанци в Словения са препълнени и „няма много местни общности, които биха помогнали на държавата в тези учреждения“. Той допълни, че повечето европейски страни са изправени пред същите проблеми. 

Словения не е единствената страна-член на Шенгенското пространство, която въвежда по-строг контрол на вътрешните граници заради повишения брой на незаконно влизащи мигранти. Германия също засилва надзора на границите си с Чехия и Полша. 

Словения вече има подобен проблем на границата си с Австрия, която в продължение на осем години поддържа граничен контрол, въпреки че и двете страни са част от Шенген. А причината Австрия да не премахва граничния контрол отново е незаконната миграция, но този път в посока от Словения към Австрия. Срещите на високо ниво продължават да бъдат белязани от темата, но Словения твърди, че новите мерки по границата с Хърватия, подобно на въведените от Германия, са различни, защото в пограничните райони се въвеждат единствено произволни и несистемни проверки.

Хърватската гледна точка

Първите реакции от Загреб относно решението на Словения дойдоха от председателя на парламента Гордан Яндрокович и вътрешния министър Давор Божинович. Според Яндрокович решението „очевидно е последица от натиска на жителите по границата, а не от недоверието към Хърватия“. 

„Става въпрос за извънредни условия, вярвам, че всички тези мерки са временни, докато не се прекъсне тази засилена мигрантска вълна“, посочи той, цитиран от хърватската национална телевизия ХРТ. 

По думите му, Хърватия е разположила повече от 6000 полицаи по границите си, а проблемът с нелегалната миграция е общ и трябва да се решава заедно.

„Това решение не означава въвеждане на вътрешен контрол, а на повишен надзор над автомобилите в Словения заради дейностите на престъпни групи. Словенските полицейски пунктове по границата не означават премахване на Шенген“, каза Божинович, цитиран от Хина. 

Той допълни, че това конкретно означава, че полицията би могла да спре на пътя определен автомобил и да го обискира. „В първите осем месеца от 2023 г. Хърватия предотврати по този начин влизането на 22 000 мигранти в Словения“, допълни той.

Хърватският президент Зоран Миланович обвини властите в Босна и Херцеговина за повишения поток на нелегални мигранти от Хърватия към Словения. По думите му този проблем може единствено да се реши с интегрирането на Босна и Херцеговина в Европейския съюз, тъй като Хърватия е изпълнила всички условия за присъединяване към Шенгенското пространство още през 2016 г.

Според Миланович основният проблем е в начина, по който Босна и Херцеговина работи по въпроса с нелегалната миграция, и в това, че властите там са нефункционални. Според него Словения постъпва справедливо и Хърватия вероятно би направила същото.

„Единственият начин да се предотврати това (навлизането на нелегални мигранти в Шенген – бел. ред.) е Босна и Херцеговина да се интегрира в ЕС. Ако Украйна може да бъде кандидат, тогава Босна би трябвало вече да е в ЕС“, подчерта Миланович.

Засега реакциите и от двете страни са умерени - този път добросъседските отношения ще надделеят над необичайните за вътрешността на Шенгенското пространство мерки. Хърватската страна явно подкрепя решението на словенските власти, въпреки че би могло да се очаква недоволството на хърватските граждани, които в продължение на осем месеца преминаваха напълно свободно границата на страната си със Словения. Според анализатори решението е добро на първо четене - засилват се мерките за превенция на незаконната миграция, а границата остава отворена и с облекчен трафик същевременно. Все пак единствено времето може да отсъди дали новите мерки ще дадат реални резултати или Словения ще бъде принудена да въведе още по-строга политика на границата си с Хърватия.