Преди половин милион години, по-рано, отколкото се смяташе за възможно, хората са изграждали конструкции от дърво, според ново изследване на екип от Университета в Ливърпул и университета Абъристуит.
Изследването, публикувано в списанието Nature, докладва за разкопки на добре запазена дървена конструкция в археологическия обект до водопада Каламбо, Замбия, датираща най-малко от 476 000 години и предхождаща еволюцията на нашия собствен вид, Хомо сапиенс.
Експертен анализ на следи от дялкане с каменни инструменти върху дървото показва, че тези ранни хора са оформили и съединили две големи талпи, за да направят конструкция, вероятно основа на платформа или част от жилище.
Това е най-ранното доказателство в света за умишлено обработване на дървени греди, за да паснат една на друга. Досега доказателствата за употребата на дърво от човека се ограничаваха до използването му за огън, копаене и копия.
Дървени артефакти от такива древни места рядко се намират, тъй като обикновено изгнива и изчезва, но при водопада Каламбо постоянно високите нива на водата са запазили дървесината.
Това откритие оспорва преобладаващото мнение, че хората от каменната ера са били номади. При водопадите Каламбо тези хора не само са имали постоянен източник на вода, но и гората около тях им е осигурявала достатъчно храна, за да им позволи да се установят и да си създадат удобства.
"Тази находка променя начина, по който гледаме на нашите ранни предци. Забравете определението "каменна ера", вижте какво са направили тези хора - нещо ново и голямо от дърво. Те са използвали своята интелигентност, въображение и умения, за да създадат нещо, което никога преди не са виждали, нещо, което никога преди това не е съществувало", коментира професор Лари Барам (Larry Barham) от катедрата по археология, класика и египтология на Университета в Ливърпул, който ръководи изследователския проект ‘Deep Roots of Humanity’ (Дълбоките корени на човечеството).
Клиновидно парче дърво. Кредит: Professor Larry Barham, University of Liverpool
"Те са трансформирали обкръжението си, за да направят живота си по-лесен, дори и само като са направиха платформа, на която да седят край реката, за да вършат ежедневните си задължения. Тези хора са приличали на нас повече, отколкото си мислехме."
Екипът разкрива дървената конструкция. Кредит: Professor Larry Barham, University of Liverpool
Специалното датиране на находките е извършено от експерти от Университета Абъристуит.
Те са използвали нови техники за луминесцентно датиране, които разкриват последния път, когато минералите в пясъка около находките са били изложени на слънчева светлина, за да определят тяхната възраст.
"На тази голяма възраст датирането на находките е много трудно и ние използвахме луминесцентно датиране, за да го направим. Тези нови методи за датиране имат далечни последици – позволявайки ни да датираме много по-назад във времето, да изследваме обекти, които ни дават поглед към човешката еволюция. Обектът Каламбо Фолс е било разкопано през 60-те години на миналия век, когато са открити подобни парчета дърво, но изследователите не са успели да ги датират, така че истинското значение на обекта досега не е било ясно", обяснява професор Джеф Дълер от университета Абъристуит.
Дървената конструкция, показваща къде хората от каменната ера са обработили дървото. Кредит: Professor Larry Barham, University of Liverpool
Водопадът Каламбо на река Каламбо е с височина 235 м на границата между Замбия и Танзания, в югоизточния край на езерото Танганайка. Водопадът е един от най-високите непрекъснати водопади в Африка. Районът е в "предварителен" списък на ЮНЕСКО за превръщането му в обект на световното наследство заради археологическото му значение.
Водопадите Каламбо, Замбия. Кредит: Wikimedia Commons
"Нашето изследване доказва, че този обект е много по-стар, отколкото се смяташе досега, така че археологическото му значение сега е още по-голямо. Това добавя повече тежест към аргумента, че трябва да бъде обект на световното наследство на ООН", добавя професор Дълер.
"Водопадът Каламбо е необикновено място и голямо наследство за Замбия. Екипът на Deep Roots очаква с нетърпение още вълнуващи открития, излизащи от подгизналите му пясъци", коментира професор Бархам.
Barham, L., Duller, G.A.T., Candy, I. et al. Evidence for the earliest structural use of wood at least 476,000 years ago. Nature (2023). https://doi.org/10.1038/s41586-023-06557-9
Archaeologists discover world’s oldest wooden structure, University of Liverpool