През 2020 г. Владимир Путин изглеждаше като посредник в Южен Кавказ.
Три години по-късно в Ереван протестиращи наричат страната му "враг". Край столицата се провеждат учения с американски военни и то по време на войната в Украйна. В Нагорни Карабах руски миротворци бяха убити часове след като участваха в евакуация на цивилни и посредничиха за примирие, разгневило хиляди в Армения.
Случаят с убитите руски миротворци хвърля светлина върху промяната, през която минава ролята на Москва в региона. Азербайджан обяви снощи, че е "възстановил своя суверенитет" след "военна операция" в момент на лоши отношения на Армения със съюзника ѝ. А всички действия и изявления на арменското ръководство към Русия звучат като продължение на въпроса (независимо основателен или не): такъв ли е все още Москва?
Как и защо Русия избра да се отдръпне от конфликта?
Почти съюзници
След войната през 2020 г. по линията на съприкосновение между двете държави бе установен миротворчески контингент. На няколко часа път на северозапад, във втория по големина арменски град Гюмри, са базирани 3500 руски военни, чиято официална задача е записана като осигуряване, "съвместно с Въоръжените сили на Републиика Армения, на сигурността на Република Армения" (тези сили не се задействаха и във втората карабахска война през 2020 г.). След тежката за Армения - и политически, и икономически - загуба зависимостта на Ереван от Москва изглеждаше недвусмислена.
Двете държави са партньори и в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), на базата на който една държава може да поиска помощ от другите в случай на заплаха за сигурността. Това стана и при протестите в съюзника Кахазстан в началото на миналата година, когато Армения също изпрати миротворци, заедно с Русия. Освен това Москва и Ереван са партньори в Евразийската икономическа общност.
Армения периодично отправя твърдения за бездействие на руските миротворци и правомощията им да се намесят в сегашния конфликт са спорни, тъй като те нямат мандат да използват сила. Резултатите им в призоваването към мир и предотвратяването на ескалация обаче също са спорни. Преди година, през септември 2022 г., миротворците не успяха да предотвратят новата ескалация, при която Азербайджан взе под свой контрол Лачинския коридор между Армения и Нагорнии Карабах, и стълкновенията продължиха и след опита ѝ за посредничество. Тогава Армения открито поиска помощ от ОДКС по същия чл. 4 от договора, който се активира при "външна заплаха", каквато имаш, и не я получи. Руското примирие не издържа и страните се договориха сами.
Блокадата, довела региона до хуманитарна катастрофа три месеца по-късно, също не бе спряна от руския контингент.
Всичко това подтикна Армения да се откаже от учения на ОДКС през януари, тъй като маневрите били "нецелесъобразни". Два месеца по-рано Армения не подписа окончателната декларация на срещата на върха на ОДКС. Тогава Пашинян още не критикуваше руските миротворци; към датата на днешната ескалация официален Ереван вече бе с друга позиция.
Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков тогава заяви, че Русия продължава диалога с Армения след решението и че Ереван остава "много близък съюзник", но някои въпроси са "доста сложни".
"Очаквахме от руските си партньори конкретни действия. В отговор на молбите си получихме забележка, че границите между Армения и Азербайджан не са демаркирани. Във връзка с това възникна съдържателно противоречие. Къде минава отбелязаната от нас в междудържавните отношения червена линия?", каза Никол Пашинян, премиер на Армения, през януари 2023 г.
Наскоро Пашинян отиде още по-далеч и каза пред италианския вестниик La Repubblica: "Зависимостта ни от Русия в плана на сигурността бе стратегическа грешка." И то дни преди да започнат учения със САЩ край Ереван. Към този момент Армения вече обмисляше да се присъедини към Международния наказателен съд, който издаде заповед за ареста на Путин и би направиил всяка негова бъдеща визита в Ереван немислима.
И снощи арменското министерство на отбраната обвини Азербайджан в обстрел на територията си - нещо, което теоретично би могло да се тълкува като "заплаха отвън".
Русия избра друг курс
В западните медии се появяват и коментари, че Русия, чието внимание е отклонено от войната в Украйна, не се е справила с ролята на гарант и миротворец и ще губи влияние в региона.
За "Новая газета. Европа" политологът Денис Левен пише, че "Москва напълно се е съсредоточила върху войната в Украйна", а в останалото се ограничава до стремеж да запази статуквото и да не си създава нови врагове. Армения, обратно, иска просто да оцелее и предвид "намаляващата роля на Русия се опитва да си осигури поддръжката на други глобални играчи".
Ереван остава ценен съюзник за Русия - чрез Евразийския съюз, като хъб за санкционни стоки, чрез сътрудничеството между службите; просто за поведението на Москва има и други фактори, продължава Левен. Тя държи на останалите с незападни партньори и не би действала против Азербайджан, включително за да не създава напрежение по тази линия с неизменния му съюзник Турция (Алиев описа неотдавна отношенията с Анкара като "един народ, две държави").
Ереван бързо се ориентира в ситуацията - затова бе и търсенето на нови партньорства. Ученията със САЩ бяхпа малки (включиха се едва 75 американски военни, а и Армения е участник в "Партньорство за мир" на НАТО), но бяха само парче от пъзела.
Пашинян и Алиев се срещнаха в Брюксел, в Москва, в Кишинев и в Анкара в периода между средата на май и началото на юни. Външните им министр проведоха няколко срещи, включително във Вашингтон. Посредник в преговорите се оказа и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел; до юли представители на двете страни проведоха шест кръга преговори с фокус върху хуманитарни въпроси, делимитиране на границата, обмен на пленнции.
В хода на този процес Азербайджан предлож ина Армения пет точк иза мрно споразумение: взаимно признаване, отказ от териториални претенции, от употреба на сиила, демаркация и откриване на транспортните връзки. Ереван искаше и гаранции за безопасност. Двете страни на моменти изглеждаха склонни на мир, макар и на ниво ръководства: за обществата и в двете това би било политически чувствително.
И след фактическата победа на Баку помощникът на президента Хикмет Хаджиев казва, че въпросите в споразумението с Ереван са съгласувани 70%. Остава отворен въпросът дали това можеше да бъде постигнато без последната "военна операция".
Армения направи крачки дори към Турция: Анкара разреши директните авиопревози, Пашинян отиде на церемонията за новия мандат на президента Реджеп Тайип Ердоган през май.
Армения ще действа съобразно приоритетите си и ще гледа отвъд Русия, докато Москва "се стреми да запази статуквото", а то работи в полза на Азербайджан, отбелязва и цитираният от Левен старши аналиник за Южен Кавказ в Международната кризисна група Олеся Вартанян.
А Москва само продължава да се отдръпва
И първите коментари на Путин след прекратяването на огъня бяха неутрални: "Миротворците ни много активно работят с всички страни, въвлечени в този конфликт. Правят всичко, за да защитят мирното население." Прессекретарят му Дмитрий Песков добави, че действията на Азербайджан са юридически законни, тъй като той действал на своя територия, "още повече след официалното решение на арменската страна за признаване на Карабах за част от Азербайджан".
В коментарите на Москва - която видимо опитва да прехвърли топката към Ереван, за да обясни триумфа на Баку - се вижда ясното разграничаване от отговорност. Казваното в патриотичните Z канали за причастността на Армения към решаването на съдбата на Нагорни Карабах преля и в официалната позиция на външното министерство, изразена от говорителя му Мария Захарова: съдбата на Карабах решил Пашинян, когато преди година потърсил помощ от Запада и признал Азербайджан в границите от 1991 г. (т.е. с Карабах като интегрална част от него). "Защо Никол Пашинян и арменските власти направиха именно това, защо Париж и Брюксел подтикнаха официален Ереван - тези въпроси трябва да са към тях."
Това са и "опорните точки", които Кремъл задава на държавните, плътно следващи официалния дискурс медии, описани от електронното издание "Медуза": за всичко са виновни Армения и западните "партньори", а руските миротворци героично спасяват цивилните от обстрел. "Методическите указания", изпратени според "Медуза" на 19 септември и оказали се у изданието, повтарят казаното от Захарова и Песков, че Пашинян признал Карабах за азербайджански.
Тези думи на Пашинян са деликатни: от една страна той обяви, че уважава суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и в това влиза Нагорни Карабах, но признаването би било под условие на зачитане на права, което тепърва предстои да се покаже (и не бе непременно видимо от блокадата, на която Баку подложи анклава).
Всъщност, според написаното след пращането на указанията в някои руски медии, правителството в Ереван мечтаело, ако се съди по политиическите му стъпки, да се избави от Карабах и да поеме към Запада.
Ползите за Русия
Мненията за това дали този курс носи ползии на Москва са разнопосочни. "Русия е на страната на запазването на военното си присъствие", казва за "Медуза" наблюдаващият региона журналист Кирил Кривошиев.
"Логиката е: ако има войски на терен - добре. Сегашната ситуация е неприятна за Русия. Тъй като, когато Азербайджан завземе изцяло Карабах, руските миротворци ще поискат да напуснат, може би дори предсрочно."
"Предсрочно" означава преди 2025 г. - мандат, който Азербайджан можеше и да не продължи. Според Кривошиев целта на Москва е планомерно разширяване на военното присъствие в бившите съветски републики. Миротворците може да донесоха влияние на Русия в региона, но "първата цигулка" така или иначе бе Азербайджан, продължава той.
За колумниста на "Ройтерс" Питър Апс обаче ситуацията е удар по западната дипломациия, неуспяла да предотврати действията на Азербайджан и извадила на показ безплодността на усилията на Армения да търси подкрепа другаде. Този гняв, смята той, е триумф за Путин в момент на тежка изолация заради войната в Украйна.
Както се отбелязва в имейл бюлетина на руския проект Kit, позицията на Армения в този конфликт е белязана от редица нюанси. Страната не е безукорна жертва в конфликта. На моменти Пашинян по-скоро не искаше да реши карабахския конфликт, макар в Баку известно време да гледаха на него с надежда, тъй като не е представител на "карбахския клан" - лидери, родени в анклава като Серж Сарксян и Роберт Кочарян, пише изданието.
С изказванията си Пашинян, действително, даваше разнопосочни сигнали; през 2019 г. каза, че "Република Арцах" (както наричат в Ереван Нагорни Карабах) е Армения и използва този израз многократно. Стягане на бойните редици имаше и от двете страни в последните пет години, периодично. Армения продължи най-малкото открито да въоръжава Карабах и след войната през 2020 г., макар да се съгласи да не го прави като условие за мир, а арменски войник неволно да издаде през азербайджански журналисти, че е пратен от Ереван в региона, колкото и Пашинян да настоява, че там няма сили на Република Армения. За Азербайджан чашата преля както след коментари на Пашинян за Арцах около деня на "независимостта" на Нагорно-Карабахската република (която Армения уж не признава) на 2 септември, така и след смъртта на азербайджанци, попаднали на мина, този месец.
Същевременно Армения не получи сигурността, която търсеше, нито Русия, нито от Запада, който вижда в Азербайджан ценен партньор, например в енергетиката - в трудния момент след пълномащабното нахлуване в Украйна - а и не би искал да го тласка все повече към Москва. От запад Ереван трудно ще получи нещо повече от послание на "безпокойство".
Русия може да не е единствената причина Армения все повече да изглежда като загубила страна, но със сигурност като формален съюзник допринесе тя да остане сама.