Делата шамари или т.нар. SLAPP дела (Strategic lawsuits against public participation - стратегически дела против публично участие - бел. ред.) се увеличават, стават все по-зловещи, насочват се към все повече журналисти, като все още има и много случаи, които остават скрити, защото пострадалите се страхуват да направят историите си публични.
Това са част от изводите в доклад на "CASE" (Коалицията срещу SLAPP в Европа) - обединение на над 100 организации в Европа, които се борят срещу заплахата, която SLAPP делата създават. Докладът е изготвен за 2022 година съвместно с фондация "Дафне Каруана Галиция" (създадена в памет на малтийската журналистка, която загина през 2017 година, след като колата й беше взривена).
SLAPP се водят срещу журналисти и активисти, с цел оказване на натиск и тормоз, с привидно легитимната цел за защита на накърнени граждански права. Този тип дела се използват за сплашване и заглушаване на критични журналистически публикации и разследвания, както и на гражданска активност.
"Резултатите показват, че с всяка година SLAPP делата все повече представляват тревожна заплаха за демокрацията в цяла Европа. Установяват се все по-голям брой съдебни дела, а списъкът на държавите в Европа, в които се водят такива дела, нараства", пише в доклада. Те отчитат, че в тяхната база данни през 2022 са анализирали 570 казуса, а през 2023 - събраните примери вече са общо над 820. 161 дела са започнали през миналата година, за сравнение година по-рано са били 135.
В Полша има 128 дела шамари, показват събраните в доклада данни.
Авторите на изследването уточняват, че проблемът е дори по-голям от обема, който организацията е успяла да установи. "Важно е да се има предвид че голяма част от информацията за съдебните дела не е достъпна за "CASE" и че в много случаи жертвите на SLAPP искове избират да не съобщават за ситуацията, в която се намират от страх от отмъщение.
Изследването локализира през 2022 година нови случаи на дела шамари в Грузия, Северна Македония и Гърция, Кипър, Молдова, Чехия и Швеция - държави, които не са били споменати в първия доклад на организацията. Конкретно в Грузия и Гърция не само вече са идентифицирани случаи, но големият брой ги поставя високо в класацията.
Авторите на изследването отбелязват още една нова тенденция - делата вече се насочват директно срещу журналистите, а не срещу организациите, за които те работят. Те все така идват основно от хора с власт - на първо място това са бизнесмените и на следващо място - политици.
"Фактът, че медиите и журналистите са основните мишени на SLAPP, естествено също поражда загриженост относно нарастващата заплаха за свободата на печата - и следователно, за демокрацията в Европа.
Констатациите в настоящия доклад подчертават важността и спешността на мерки за защита срещу SLAPP, особено стабилно законодателство, което осигурява силен защитен щит както на национално ниво, така и в случай на трансгранични дела", пише още в доклада.
Темите, по които най-често започват дела шамари са по материали, свързани с корупция, дейността на правителството, бизнес казуси или теми, свързани с околната среда.
В България са регистрирани 11 подобни дела през 2022 година.
Най-силният пример е искът на застрахователната компания "Лев инс" срещу сайта "Медиапул" за един милион лева заради статия от 27 септември 2022 година, която цитира и преразказва стенограма от заседание на Министерския съвет. Дружеството се е почувствало засегнато от публикацията "България пак е заплашена да бъде изключена от системата "Зелена карта" (подзаглавие: "Държавата води преговори с "Лев инс" за намаляване на задълженията на компанията"), съобщи изданието. Случаят предизвика силна обществена и международна реакция.
В края на юни се разбра, че министерството на правосъдието готви законодателни предложения, с които да бъдат ограничени възможностите за водене на SLAPP дела. Действията са провокирани от увеличаването на такива казуси и в България. Сред идеите са промени в Гражданския процесуален кодекс, както и осветяване на медийната собственост и повече прозрачност на държавното финансиране чрез реклама.
В Европа на обществено обсъждане е подложен текст на европейска анти-SLAPP директива, а дискусията продължава през ноември.
Дневник
