Множеството доказателства за наличие на вода на Марс премахнаха научния дебат за това дали Марс е имал вода в миналото. Ясно е, че е имало. Но ни остави един неудобен въпрос: Как точно е изглеждало това минало? Някои резултати твърдят, че на Марс е имало дълготрайни океани и езера. Други твърдят, че водата до голяма степен се е състояла от покрити с лед тела, които са позволявали на водата да изплува на повърхността само в отделни случаи.

Картината се обърква допълнително от факта, че някои или всички тези данни може да са били верни по различно време или на различни места. Създаването на ясна картина би помогнало да оформим разбирането си за средата, която може да е била много по-благоприятна за живот от всичко, което съществува на днешен Марс.

В нова публикация се описват доказателства, че поне една част от Марс е преминала през множество цикли на влажност/сухота. Те може да са от решаващо значение за естественото производство на молекули, важни за живота на Земята. Макар че не означават непременно условия, при които самият живот би могъл да процъфтява.

Какво откри Curiosity

Резултатите са получени благодарение на “Curiosity”, по-стария от двата действащи роувъра на планетата, който изследва обект, наречен кратер Гейл. Около 3000 марсиански дни след началото на изследването си марсоходът се намира на определено място. То датира отпреди около 3,6 милиарда години, по време на сравнително влажния Хеспериански период на Марс. Там се натъкна на нещо, което би било познато на изследователите като шестоъгълна решетка. Стотици скални отлагания с шестоъгълна форма на площ от няколко сантиметра в диаметър и поне 10 сантиметра на дълбочина.

Шестоъглните форми

Тези обекти са достатъчно малки, за да бъде лесно да бъдат пренебрегнати като поредната колекция от ветровити отломки на Червената планета. Но отблизо те са поразителни: големи колекции от шестоъгълници, които имат общи страни, създавайки правилна мрежа. Макар че има известна неравномерност, линиите, които ги разделят, до голяма степен образуват пресечни точки с равни ъгли между всяка линия. А на местата, където ерозията е имала различен ефект върху близките случаи, е ясно, че отделните шестоъгълници са високи поне 10 см.

Откъде идва водата на Марс

Самата вода може да идва отвън, под формата на наводнение, или чрез подпочвени води, които се просмукват на повърхността. Но отново решаващ е малкият размер на тези особености. Това показва, че само горните няколко сантиметра са се намокрили, което е несъвместимо с източник на подпочвени води. Формирането на правилните шестоъгълни форми също така означава многократни цикли. Експериментите показват, че са необходими поне десетина цикъла, преди да се получат равни ъгли в пресечната точка.

Наводнения на Марс

Така че, само въз основа на формата им, изглежда, че тези шестоъгълници са продукт на многократни наводнения. Химията потвърждава това. Скалите в линиите, които разделят отделните шестоъгълници, са до голяма степен смес от калциеви и магнезиеви сулфати, които лесно се утаяват от водата, когато условията станат по-сухи. Тези отлагания ще образуват по-твърди скали от изсъхналата кал, която съставлява по-голямата част от шестоъгълниците.

Изследователите отбелязват, че очевидно редовният, лек цикъл на мокро/сухо време е несъвместим с много идеи за източника на вода в миналото на Марс. Като например вулканично топене на ледени залежи. Вместо това то съответства на леки сезонни наводнения.