Опасен или полезен е изкуственият интелект или и двете – за това разсъждаваха Нобелови лауреати и млади изследователи в рамките на 72-ата традиционна среща, която се провежда в Линдау, Германия, от 25 до 30 юни. В нея участват 38 нобелисти и 600 студенти и млади учени от 90 страни по света.
Биологичният, човешкият и изкуственият интелект трябва да работят заедно в полза на човешкото здраве и добруване. Това каза Нобеловият лауреат за химия от 2013 г. Майкъл Левит от университета Станфорд в САЩ по време на дискусия с млади и с утвърдени учени в Линдау.
Всеки от трите интелекта се учи от другите. Биологичният интелект учи как да се постигне максимално разнообразие и се самоизгражда. Човешкият интелект в молекулярната биология разкрива структурата на живота, каза проф.Левит.
Изкуственият интелект вече е тук и расте бързо. Той превежда от различни езици, учи нови езици, програмира на Python, добавя коментари на програми, написани на по-стари компютърни езици, дава медицински съвети, коригира и обобщава текстове, учи се на нови неща въз основа на повторени въпроси. Ако не сте задали на ChatGPT поне десет въпроса, много сте пропуснали, каза нобелистът. Чатботът с изкуствен интелект, който е достъпен от ноември 2022 г., е обучен от 800 души за по-малко от 50 дни на 1000 компютъра въз основа на около един милион книги, каза проф. Левит. Той не се страхува от изкуствения интелект и каза, че хората могат да научат много от него.
Проф. Левит говори в полза на изкуствения интелект и заедно със свои колеги в дебата, посветен на изкуствения интелект и медицината. Бързото масово навлизане на изкуствения интелект поставя въпроси за отговорността и за етиката.
Изкуственият интелект вече от десетилетие помага много в медицината. Това каза имуноложката Анг Кю от Мазачузетския технологичен институт и университета Харвард по време на дискусията в рамките на 72-ата среща на Нобеловите лауреати в Линдау, Германия. Тя участва в дебата заедно с Нобеловите лауреати Аарон Цихановер, Аврам Хершко, Майкъл Левит, с лауреата на наградата на Асоциацията за компютърните технологии Шветак Пател и Адеронке Сакпере, компютърен специалист и преподавател в университета на Ибадан, Нигерия.
Имуноложката даде пример с напредъка в разработването на ваксина срещу рак, която е индивидуална и това би било невъзможно без помощта на изкуствения интелект. Компютрите помагат в идентифицирането на специфичните клетки за всеки пациент.
През последното десетилетие има напредък в изкуствения интелект (ИИ) в медицината – много точно дефинирани сфери на приложение, но сякаш всяка научна сфера използва изкуствен интелект отделно. ChatGPT може да чете информация от различни научни сфери, прави връзка между публикации, литература и базите данни, може да прочете и анализира информация от различни източници. С чатбота можем да започнем да вникваме в различни проблеми, може да започнем да лекуваме рак, каза специалистката от САЩ.
Биохимикът Аврам Хершко, отличен с Нобелова награда за химия през 2004 г., също говори за това колко широко вече ИИ се използва в медицинската практика за ранни изследвания, скрийнинг, в дерматологията намира приложение само с помощта на снимки от смартфон, в биомедицински изследвания, в прогнозиране на протеинови структури. Хершко обаче наблегна на предизвикателствата пред използването на ИИ в медицината. Според него не бива да се разчита основно на ИИ. „ Когато лекар започне много често да го използва, ще спре да използва толкова активно собствената си преценка, а тя е важна. Пациентите също ще разчитат прекалено много на него и ще заместят лекаря си с ChatGPT“, каза Хершко. Той говори за опасността от това, че ИИ допуска грешки, както и хората, но е трудно да се разбере дали и как тази система греши. Другият проблем е каква е нормата, какви данни са зададени на ИИ. Проблем е и отговорността – кого съдите при грешка – компютъра си или програмистите, попита Хершко. Той добави, че ИИ дава много обещания, но има и проблеми, предизвикателства, опасности и трябва да помислим за регулацията му. Досега нищо не е направено нито в биохимичната област, нито другаде, за регулирането на ИИ, каза нобелистът. Той посочи още недостатъци като проблем с информираното съгласие за използване на данни от ИИ, както и загубата на работни места с настъплението на машините на трудовия пазар.
Аарон Цихановер влезе в дискусията с изказването, че съвременният свят и настъплението на ИИ пораждат на първо място емоционален проблем. „Въпросът е дали ние, възрастните хора, сме готови да отидем на концерт, за да слушаме музика, композирана от изкуствен интелект или от Бетовен. За младите поколения това може да не е проблем, но той съществува“, каза нобелистът.
Той обаче подчерта, че ИИ е тук и трябва да се научим да живеем с него и да го контролираме. Според Цихановер е нужна регулация на национално ниво, на ниво ЕС в Европа, но тук възниква сериозен проблем с правото на личен живот и с ограничаване на свободния пазар и свободната икономика. „Регулацията на науката от учени преди години бе лесна, но сега идва проблемът кой ще регулира ИИ“, каза той.
