В навечерието на 24-и май дискусионната тема от години в обществото и сред изследователите за това дали този ден е по-достоен за национален празник на българите, отново идва на дневен ред. Този път темата повдигнаха историците от Регионалния исторически музей в Хасково Милен Вълчев, който е главен уредник в отдел „Нова история“ и д-р Веселина Узунова, която е ръководител на звеното „Най-нова история“.
И двамата са категорични, че 24-и май, наред с Деня на обявяването на независимостта на България- 22-и септември или на Съединението-6-и септември, са по-подходящи дати за национален празник, в сравнение с 3-и март, която също е много дискутирана дата, но и с всяка изминала година се възприема, като разделителна линия.
Според д-р Узунова, не само че 24 май трябва да бъде обявен за национален празник на България, но той трябва да бъде наложен и като важен празник, който да се отбелязва в целия Европейски съюз.
„24-и май е не само ден на българщината, а е ден, за който ние трябва да говорим с важността му за българския принос за утвърждаване на европейската цивилизация. Затова смятам, че той трябва да залегне като официален празник и в календара на ЕС. Трябва да е ясно, че без делото на Крили и Методий нямаше да съществува онази Европа с Венеция, с Лондон, с Ротердам, с онези градове, които търгуват по целия свят. Тяхното дело е толкова значимо с това, че те са образовали, ограмотили са повечето хора на европейския континент, но и на азиатския континент, защото Русия се простира и в Азия, както и Монголия, където също се пише на кирилица“.
По линията 3-и март -национален празник на България или 24-и май, Милен Вълчев пък отговори еднозначно с конкретен пример: „Трябва да решим категорично дали искаме да празнуваме националния си празник, като в Централноафриканската република. Тази република и България са единствените две страни в света, където националният празник е денят, в който те стават васални държави. Само да напомня, че президента на ЦАР се пази и в момента от частната военна компания „Вагнер“.
Освен това, според историкът, в деня на подписване на Санстефанския мирен договор, при който ние казваме "Велика България", всъщност в Шумен има турски гарнизон, също и в Провадия. А решаването на съдбата на Варна е оставено за по-късен период, като е имало възможност тя да не остане част от България.
Милен Вълчев смята, че дискусията за националния празник трябва да мине през референдум. Първо обсъждането на въпроса трябва да бъде направено в Парламента, където да се обявят най-важните и значими дати като дискусионни. Според него най-резонни са 22 септември и 24 май.
По мнението му Съединението, докогато българският монарх е управител на област Източна Румелия, също е значима дата, но тя може да бъде по-спорна.
„В резултат на Съединението губим региони, така че дали хората от Свиленград или Кърджали ще са съгласни тази дата да бъде национален празник?“, коментират историците.
„Много страни си имат паради по време на националния празник. И те обикновено са военни паради. Но това е така, защото си нямат парад на буквите“, коментира още историкът в подкрепа на тезата за обявяване на 24 май за национален празник.
Красимира Славова
