Подробности от дълго време забулената в сенките на историята първа номадска империя в света - Хунну (на китайски "сюнну") - най-накрая се изясняват благодарение на щателни археологически разкопки и нови древни ДНК доказателства. Последните изследвания показват, че тази древна номадска империя е била смес от различни етноси от най-ниските слоеве на обществото до елита ѝ, а жените в нея са имали голяма власт и важна роля.

Възникнала в монголската степ 1500 години преди монголите, империята на народа хунну се превръща в една от най-мощните политически сили в Азия през желязната епоха - в крайна сметка тя разпростира своята територия и влияние от Египет до Рим и имперски Китай.

Тук трябва да се направи забележката, че няма преки сведения как са наричали себе си самите хунну. Наименованието идва от някои изследователи като Лев Гумильов въз основа на сведенията за развитието на фонетиката на китайския език.

Територията на Хунну (Xiongnu на картата) през 2-ри век пр. н. е. (преди войната с китайската династията Хан от 133 г. пр. н. е. – 89 г. сл. н. е.): включва Монголия, Източен Казахстан, Източен Киргизстан, Южен Сибир и части от Северен Китай като Западна Манджурия, Синцзян, Вътрешна Монголия и Гансу. Кредит: Wikimedia Commons

Икономически основани на животновъдството и млекопроизводството, народите хунну са известни като номади, които изграждат империята си благодарение на конете си. Умението им да воюват на коне ги прави бързи и страшни противници, а легендарните им конфликти с императорски Китай в крайна сметка водят до изграждането на Великата китайска стена.

Въпреки това, за разлика от своите съседи, хунну никога не развиват писменост и поради това историческите сведения за тях са почти изцяло написани и предадени от техните съперници и врагове. Тези сведения, записани предимно от летописци от династията Хан, предоставят малко полезна информация за произхода на хунну, за техния политически възход или за социалната им организация.

Въпреки че последните археогенетични изследвания вече проследяват произхода на Хунну като политическа единица до внезапна миграция и смесване на различни номадски групи в Северна Монголия около 200 г. пр. н. е., тези открития повдигат повече въпроси, отколкото отговори.

За да разбере по-добре вътрешните механизми на привидно загадъчната империя Хунну, международен екип от изследователи от институтите "Макс Планк" за еволюционна антропология (MPI-EVA) и геоантропология (MPI-GEO), Националния университет на Сеул, Университета на Мичиган и Харвардския университет провеждат задълбочено генетично изследване на две гробища на имперския елит на народа хунну по западната граница на империята: аристократичния некропол в Тахилтин Хотгор и гробището за местни велможи в Шомбуузин Белчир. Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Разкопки на хуннуско знатно погребение 64, съдържащо аристократична жена с висок статус, в местността Тахилтин Хотгор, Монголски Алтай. Кредит: J. Bayarsaikhan

"Знаехме, че при хунну има висока степен на генетично разнообразие, но поради липсата на геномни данни за цялата общност оставаше неясно дали това разнообразие се е появило от хетерогенна мозайка от местни хомогенни общности или самите местни общности са били генетично разнообразни", обяснява Дзюхион Лий (Juhyeon Lee), първи автор на изследването и докторант в Националния университет на Сеул. "Искахме да разберем как това генетично разнообразие е структурирано в различни социални и политически мащаби, както и във връзка с властта, богатството и пола."

ВЪЗХОДЪТ НА ЕДНА МУЛТИЕТНИЧЕСКА ИМПЕРИЯ

Изследователите установяват, че индивидите в двете гробища демонстрират изключително голямо генетично разнообразие, до степен, сравнима с тази, която се открива в цялата империя на хунну. Всъщност високото генетично разнообразие и хетерогенност са налице на всички нива - в цялата империя, в отделните общности и дори в отделните семейства - което потвърждава характеристиката на империята Хунну като мултиетническа империя. Голяма част от това разнообразие обаче е разслоено по статус.

Индивидите с най-нисък статут (погребани като сателитни погребения на знатните, което вероятно отразява статута на слуги) демонстрират най-голямо генетично разнообразие и хетерогенност, което предполага, че тези индивиди произхождат от отдалечени части на империята Хунну или отвъд нея. За разлика от тях, местните и аристократичните елити, погребани в ковчези от дървени дъски в квадратни гробници и каменни пръстени гробове, показват по-ниско общо генетично разнообразие и притежават по-висок дял източноевразийски предци, което предполага, че високият статут и власт са били концентрирани сред специфични генетични подгрупи от широката популация на Сюнну. Въпреки това изглежда, че дори знатните семейства са използвали брака, за да затвърдят връзките си с новоприсъединените групи, особено в Шомбуузин Белчир.

Разкопки на хуннуска гробница 64, съдържаща аристократична жена с висок статут, в местността Тахилтин Хотор, Монголски Алтай. Кредит: Michel Neyroud

"Сега имаме по-добра представа за това как хунну са разширявали империята си, като са включвали различни групи и са използвали брака и роднинството в изграждането на империята", разказва водещият автор д-р Чунвон Чун (Choongwon Jeong), доцент по биологични науки в Националния университет на Сеул.

ВЛАСТНИ ЖЕНИ В ОБЩЕСТВОТО НА ХУННУ

Второто важно откритие е, че погребенията на аристократи и хора с висок статут на хунну са непропорционално свързани с жени, което потвърждава текстовите и археологическите доказателства, че жените хунну са играли особено важна политическа роля в разширяването и интегрирането на новите територии по границата на империята.

Златна катарама от Саксанохур, Южен Таджикистан. Плочката представлява номадски ездач, пронизващ глиган, поставена в правоъгълна декоративна рамка. Според Франкфорт катарамата се датира от 2-ри-1-ви век пр.н.е. и е била направена за знатен представител на хунну. Ездачът обикновено се описва само като "номадски ловец", който убива глиган, носи степна роба, косата му е вързана в кок, характерен за източните степи, а конят му има характерни конски атрибути на хунну. Кредит: Wikimedia Commons

В некропола за аристократи в Тахилтин Хотгор изследователите установяват, че елитните монументални гробници са били построени за жени, като всяка видна жена е била заобиколена от множество обикновени мъже, погребани в обикновени гробове. Жените са били погребвани в сложни ковчези със златните символи на слънцето и луната на императорската власт на хунну, а една гробница дори е съдържала екип от шест коня и частична колесница.

В близкото местно елитно гробище Шомбуузин Белчир жените също заемат най-богатите и най-сложни гробове, като гробните принадлежности се състоят от дървени ковчези, златни гербове и позлатени предмети, стъклени и фаянсови мъниста, китайски огледала, бронзов котел, копринени дрехи, дървени каруци и повече от дузина домашни животни, както и три предмета, които обикновено се свързват с мъжете воини на коне: китайска лакова чаша, позлатена желязна закопчалка за колан и конски принадлежности. Тези предмети и тяхната символика изразяват голямата политическа власт на жените.

Археологически разкопки в гробището Шомбуузин Белчир, Монголски Алтай. Кредит: J. Bayarsaikhan

"Жените са имали голяма власт като агенти на имперската държава на хунну по границата, като често са притежавали изключителни благороднически звания, поддържали са традициите на хунну и са участвали както в политиката на степната власт, така и в мрежите за обмен по т.нар. път на коприната", обяснява д-р Брайън Милър, археолог на проекта и доцент по изкуство и археология на Централна Азия в Мичиганския университет.

Фаянсово мънисто в египетски стил, носено като част от огърлица от млада жена, погребана с бебе в гроб 19 на гробището Шомбуузин Белчир. Такива мъниста, изобразяващи египетския бог Бес с фалос, са свързани със защитата на децата. Кредит: Bryan K. Miller

ДЕЦАТА В ОБЩЕСТВОТО НА ХУННУ

Генетичният анализ също така дава рядък поглед върху социалните роли на децата в обществото на хунну.

"Децата са получавали диференцирано погребално третиране в зависимост от възрастта и пола, което дава сведения за възрастта, на която са били приписвани полът и статусът в обществото на хунну", посочва водещият автор д-р Кристина Варинър (Christina Warinner), доцент по антропология в Харвардския университет и ръководител на група в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

Златни икони на слънцето и луната, символи на хунну, украсяващи ковчега, намерен в аристократичния некропол 64 на мястото Тахилтин Хотор, Монголски Алтай. Кредит: J. Bayarsaikhan

Изследователите установяват например, че въпреки че подрастващите момчета от народа хунну на възраст 11-12 години са били погребвани с лък и стрели, по начин, наподобяващ този на възрастните мъже, по-младите момчета не са били погребвани. Това подсказва, че половите социални роли на ловец и воин са били приписвани на момчетата едва в късна детска или ранна юношеска възраст.

Детски комплект лък и стрели от гроб 26 в гробището Шомбуузийн Белчир. Кредит: Bryan K. Miller

НАСЛЕДСТВОТО НА ХУННУ ДНЕС

Въпреки че в края на I в. от н. е. империята на хунну окончателно се разпада, резултатите от изследването сочат, че тя оставя трайно социално и културно наследство.

"Резултатите ни потвърждават вековната номадска традиция на знатни принцеси, играещи решаваща роля в политическия и икономическия живот на империите, особено в периферните региони - традиция, започнала при хунну и продължила повече от хиляда години по-късно при Монголската империя", заявява д-р Джамсранджав Баярсайхан (Jamsranjav Bayarsaikhan), археолог по проекта и Монголския археологически проект: (MAPSS) в Института по геоантропология "Макс Планк". "Макар че историята понякога е отхвърляла номадските империи като крехки и краткотрайни, техните силни традиции никога не са били прекъсвани."

Ранни индоевропейски миграции от понтийските степи и през Централна Азия. Кредит: Wikimedia Commons

ВРЪЗКАТА НА ХУННУ С ХУНИТЕ

Хипотезата за връзка между хунну и хуните е предложена първо от френския историк от 18-ти век Жозеф дьо Гинес (Joseph de Guignes), който забелязва, че древните китайски учени са споменавали членове на племена, които са били свързани с хунну, с имена, които са подобни на името „хун“, макар и с различни китайски йероглифи. Етиен дьо ла Вейсиер (Étienne de la Vaissière) показва, че в така наречените „Согдийски древни писма“, написани на древния ирански согдийски език, както хунну, така и хуните са били посочени като γwn (xwn), което показва, че двете имена са били синоними. Въпреки че теорията, че хунну са били предшествениците на хуните, както по-късно са били известни в Европа, сега се приема от много учени, тя все още няма научен консенсус. Идентификацията с хуните може или да е неправилна, или да е прекалено опростяване.

Връзката на хунну с хуните е предмет на дискусии и се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения. Изследванията на ДНК на хуни също не водят до ясно заключение за техния произход. Съществува хипотеза за смесването на преселници от хунну с местните скитски, сарматски и угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос.

Съвременните изследвания показват, че много от големите степни племенни съюзи не са расово еднородни. Освен това е възможно някои племена да са се обявявали за хуни, заради престижа и славата на името, или то да им е приписвано от чужденците, поради техния начин на живот, предполагаемо място на произход или репутация.

Juhyeon Lee et al, Genetic population structure of the Xiongnu Empire at imperial and local scales, Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.adf3904. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adf3904

 Ancient DNA reveals the multiethnic structure of Mongolia's first nomadic empire, Max Planck Society