През март училищно настоятелство във Флорида уволни директорка на училище заради показването на една от най-известните скулптури на Ренесанса пред ученици на 11 и 12 години и така влезе в националните и световните новини. Последваха светкавични реакции – кметът на Флоренция, Италия, където се намира статуята на Давид, написа в Туитър, че планира да покани низвергнатата учителка, а колеж в Мичиган прекрати отношенията си с училището. Новината беше обвързана с обхвата на закона във Флорида, който предвижда забрана на сексуалното образование в държавните училища, макар училището в Талахаси да е с независимо финансиране.
Родител, оплакал се от урока, воден от директорката Хоуп Караскила, е нарекъл „порнографска“ скулптурата на Микеланджело, както и фреската „Сътворението на Адам“. Оплаквания е предизвикала и картината на Ботичели „Раждането на Венера“.
Подобна позиция защитава тезата, че родителите са достатъчно компетентни, за да оценят качествата на учителя и съдържанието на урока. Макар и укорима, тя е масово разпространена по отношение на хуманитарните предмети и изкуствата, които се смятат за по-разбираеми и достъпни.
У нас през 2017 г., във връзка с новите програми по литература в гимназиалната степен, масово вълнение у родители и някои организации предизвика ренесансовият сборник с новели „Декамерон“ на Джовани Бокачо. Бокачо, подобно на Микеланджело, е крайъгълен камък в развитието на ренесансовото изкуство. Съдържанието на сборника бе преценено като твърде неподходящо за ученици на 13-14 години. Според други родители обаче включената в програмата новела „Притчата за трите пръстена“ не е сред новелите, които биха предизвикали смут. Чуха се и гласове, че е добре децата да прочетат целия „Декамерон“, както и че няма голямо значение „слизането“ на Бокачо в осми клас.
Година по-рано друг класически текст – „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, стана обект на полемика, този път защитна. Българското възраждане, оказа се, не отпадна от учебните програми, а просто бе преместено в девети клас.
Периодично предизвиква вълнение и стихотворението „Аз съм българче“ на Иван Вазов, въпреки че това произведение никога не е било „застрашено“ от отпадане.
Привидната достъпност на хуманитарните науки и изкуствата явно е твърде изкушаваща. На практика е трудно да се намери родител, който да не е в състояние да изкаже мнение по съдържанието на съответна учебна програма. За сравнение – едва ли са твърде много родителските настоятелства и организации, които биха възроптали срещу изучаването на елементите на лещата или квадратните уравнения, или биха препоръчали допълване на уроците за съответния клас.
Голямата статуя на Давид на Микеланджело е своеобразна метафора на образованието – създадена да се гледа отдолу нагоре, тя все пак не може да се защити от невежите погледи и буквалното тълкуване. Барни Бишъп, председател на борда на родителското настоятелство на придобилото противоречива известност училище в Талахаси, Флорида, уточни пред сп. „Слейт“, че учителката Хоуп Караскила не е изгонена само заради снимки на статуята, а защото не е сметнала за необходимо да уведоми родителите какво и как смята да преподава. Когато лаическото мнение се качи на пиедестал, може да се стигне до пародия. Драмата около скулптурата на Микеланджело се превърна в отвличане на вниманието, гласи статия на „Нюзуик“, а самата Караскила каза пред „Хъфингтън Пост“, че не е изненадана от реакцията, защото „някой от родителите винаги се разстройваше от ренесансовото изкуство“.
