Увеличение на лихвите по ипотечните кредите у нас прогнозира пред БТА старши финансовият анализатор от сайта "Моите пари" Десислава Николова.
Тя коментира решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поредно увеличаване на водещите си лихви, банковите сътресения в САЩ и евентуално отражение на тези процеси в България.
Вчера следобед ЕЦБ обяви, че ще повиши отново водещите си лихви с 0,5 процентни пункта, считано от 22 март. Банката предвижда инфлацията да остане твърде висока за дълъг период от време време и поради това Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с 50 базисни пункта, в съответствие с решимостта си да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2 на сто.
В края на миналата седмица беше обявен фалит на американската "Силикон вели банк" - Ес Ви Би (Silicon Valley Bank, SVB).
Сътресения в банковия сектор се усетиха и в Европа, където вчера бе обявено, че банката "Креди сюис" (Credit Suisse) ще вземе краткосрочен заем в размер на до 50 милиарда швейцарски франка (50,7 милиарда евро) от Швейцарската национална банка.
Николова отбеляза, че ЕЦБ започна през миналата година интервенции, свързани с повишение на лихвите, и добави, че това досега не се е отразило на банковия пазар у нас, тъй като той е много ликвиден и има достатъчно ресурс, за да забави всичките тези процеси, свързани с повишаване на лихвените нива, които със закъснение идват у нас.
Ако погледнем статистиката на БНБ, средната лихва по ипотечен кредит е 2,6 процента. Смея да твърдя, че процент - процент и половина отгоре над тази лихва е в рамките на едни оптимистични и умерени очаквания за това каква може да бъде лихвата по един ипотечен кредит в края на 2023 г., каза Десислава Николова. Експертът уточни, че това не включва увеличение на лихвата по потребителските кредити. Банките не предприемат корекции в лихвата за съществуващи договори по потребителски кредит, тъй като те са необезпечени. По-голямата част от тях са отпуснати на една сравнително висока лихва, за да предприема банката по тях корекции и те са за сравнително кратък срок, в който трябва да се върнат, обясни Николова.
Има логика сътресенията, които виждаме в американската икономика и в банковата система, да катализират процеси, които имат забавен характер в България по отношение на лихви, лихви по кредити и по депозити, каза още Десислава Николова. Всички знаем, че към настоящия момент България беше, може би точно защото все още не е част от еврозоната, страната, която е с най-ниски лихви и успява да запази най-ниски лихвите по кредити и депозити, отбеляза Николова. Като наблюдател на това, което се случва, очаквам тези процеси да се катализират, добави тя. Според анализатора, ако до момента сме очаквали по-плавно повишение на лихвите, то със сигурност ще бъде забързано, защото случващото е предизвикателство в чисто макроикономически аспект по отношение на несигурност.
Хубавото в България е, че ние виждаме процесите с няколко месеца закъснение, отчита Николова. Банките в еврозоната, по-голямата част от тях са обвързали лихвите по кредите със стойността на индекса Юрибор (Euribor) - индекс, по който лондонските банки отпускат необезпечени овърнайт депозити една на друга, той участва при формиране на лихвите на всички банки в ЕС. В България върху Юрибор се образуват лихвите по кредитите само за юридически лица и именно в този сегмент видяхме, че банките увеличиха лихвите. Докато тези, които са за физически лица, без участието на Юрибор, останаха ниски, тъй като в момента търговските банки образуват стойността на лихвите по кредити въз основа на стойността, която е по средната лихва на БНБ, посочи експертът. Там нямаме индикации, че до момента има ръст. Това беше причината банките да не предприемат корекции в лихвените равнища, но определено ситуацията е малко по-различна и можем да очакваме, не говоря за някакви много високи покачвания, по-скоро всички очакваме тези покачвания да се случат в по-кратък период от време, успоредно с това, че ЕЦБ за пореден път взема решение да увеличи своята основна лихва, коментира Десислава Николова.
Анализаторът коментира още, че банковите сътресения в САЩ вече дават отражение върху европейските пазари и даде пример със случващото се с швейцарската "Креди сюис". Според Николова ще има отражение и върху други по-малки банки. Очаквам да има и други такива банки, каза анализаторът. Причината според мен и според моите колеги икономисти се дължи на това, че банките в Америка и в Европа, въпреки че европейският пазар не може да се мери с щатския като обем, имат сходни характеристики и функционираха както на европейските, така и на американските пазари прекалено дълго време на отрицателни лихвени проценти, посочи Николова. В момента, в който Фед (Управлението за федерален резерв - УФР или Фед) и впоследствие ЕЦБ със закъснение реши да повиши основната лихва, за да се бори с инфлацията и да неутрализира негативните нейни проявления, на практика търговските банки трябваше да преминат към предизвикателството от това прекалено дълго да са функционирали на отрицателни лихви, защото те бяха свикнали да раздават ресурс, който е с отрицателна лихва, който се насочва основно към сектора недвижими имоти, към фондовите пазари и към технологичните компании, които допреди две години отчитаха доста сериозни печалби, посочи Николова. От две години обаче виждаме, че технологични компании и стартъпи изпитват известни затруднения и забавяне в ръста на печалбите в този сектор. Така че, това повишаване на лихвите определено е сериозно предизвикателство, каза тя. Мисля, че ще има и други банки, които ще бъдат изправени пред него, без да звучи панически. По-скоро аз и моите колеги считаме, че това е един необходим оздравителен процес, който наблюдаваме в момента, каза още Николова. Според нея другото, което е добре да бъде засегнато, е за т.нар. морален хазарт във финансите. Това, което видяхме, че се случи 2008-2009 г. (фалита на инвестиционната банка "Леман Брадърс" - Lehman Brothers), се казва "прекалено голям, за да бъде оставен да фалира", т.е. големите банкови играчи не само в банковия, и в застрахователния сектор, смятат, че ако оперират малко по-рисково, отколкото биха могли да си позволят и нещо стане, те могат да разчитат на държавата, че ще ги спаси. А държавата - това сме ние и оттук възниква въпросът редно ли е големите корпоративни лидери да прибират частната печалба, а пък ние данъкоплатците да поемаме загубата, ако нещо се случи, посочи Николова. Според нея това е по-големият въпрос, до който се стига, и добави, че през 2008-2009 г. с "Леман Брадърс" ситуацията е била аналогична, но този път проблемите не произтичат от сектора с недвижими имоти. Така че, не очаквам нещо различно да се развие в тази посока – "Креди сюис" ще получи необходимото финансиране и ще бъде спасена, за да не предизвика по-сериозни последици в швейцарския банков сектор, отбеляза финансовият анализатор.