Екип от учени от университета Rutgers и City College of New York в САЩ идентифицира протеин, който може да е изиграл критична роля за появата на живота, какъвто го познаваме. Този прост пептид е наречен Nickelback. Изследването на протеина е публикувано в списание Science Advances.
Nickelback получи името си не защото има нещо общо с канадската рок група, а защото неговите гръбначни азотни атоми свързват два критични атома никел. Пептидът е съставна част на протеин, съставен от няколко елементарни градивни блока, известни като аминокиселини. Това откритие може не само да хвърли повече светлина върху това как се е зародил животът на Земята, но и да даде на астрономите още една следа за намиране на живот на други планети, където тези важни химически съставки тепърва започват да се формират.
"Учените вярват, че преди някъде между 3,5 и 3,8 милиарда години е имало повратна точка, която е дала тласък на прехода от пребиотичната химия (молекули, предхождащи живота) към живи биологични системи", казва биохимикът и молекулярният биолог Викас Нанда от университета Рутгерс. "Ние вярваме, че тази промяна е причинена от няколко малки протеина, които са изпълнявали ключовите етапи в древните метаболитни реакции."
Серия от експерименти показаха, че Nickelback използва общо 13 аминокиселини, наричани "градивни елементи" на протеините и самия живот.
Никелът е бил често срещан метал в първите океани на нашата планета. Важно е, че когато са свързани с пептида, никеловите атоми действат като катализатор за освобождаване на водороден газ, който е бил жизненоважен източник на енергия преди милиарди години.
В съвременния свят молекулярният водород (H2) се използва само като източник на енергия от специализирани микроорганизми в анаеробни среди, но в началото на историята на Земята първите микробни метаболизми почти със сигурност са зависими от водорода. Обратимото биологично окисление на H2 се катализира от хидрогенази, редокс металоензими с активни центрове желязо-желязо (Fe-Fe), никел-желязо (NiFe) или само желязо (Fe). Съществуващите хидрогенази са сложни наномашини, които включват стотици аминокиселини, множество субединици и множество метални кофактори, които пренасят електрони към активното Ni-Fe място. Разтворимите никелови и железни йони са били много по-изобилни в архейските и протерозойските океани, отколкото днес. Първите хидрогенази обаче трябва да са били много по-малки и по-прости.
