От учредяването си досега Нобеловата награда е давана на жени само 49 пъти, включително два пъти на Мария Кюри, която е и първата жена лауреат.
За първите сто години от основаването на наградата през 1901 г. жените нобелисти са само 4%.
Според статистика на ЮНЕСКО науката е доминирана от мъже: жените са само една четвърт от международната научна общност. Сред университетските преподаватели те са около десет процента, а сред членовете на национални академии на науките - по-малко от пет.
100 ГОДИНИ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Ниският дял на жените, получили Нобелова награда, има редица причини.
Една важна причина за това положение е, че престижните университети започнаха много късно да приемат жени за студентки - от 60-70-те години на миналия век.
Когато Еми Ньотер, чийто принос в разбирането на света е съизмерим с приноса на Айнщайн, е предложена за преподавател в Гьотинген през 1915 г., ѝ е отказано заради предразсъдъците на ръководството на университета. Тогава Давид Хилберт заявява:
Не разбирам защо полът на кандидата е аргумент срещу избирането ѝ за преподавател. Все пак тук е университет, а не мъжка баня!
Не на последно място като причина е традиционната полова дискриминация, от която академичните среди не са се отказали, макар че не е толкова силна както в миналото.
Изследователи от Университета Йейл провеждат следния експеримент: съставят съвършена академична автобиография и я подписват един път с "Джон" , а после - с "Дженифър". Предложили на колегия от професори да оценят колко е компетентен претендентът за поста, както и да дадат препоръка за заплатата му. Колегията от професори, съставена от мъже и жени, с удоволствие и без колебание вземат на работа Джон, но не са така благосклонни към Дженифър и средно на Дженифър е предлагана заплата с 4 хил. долара годишно по-малка, отколкото на Джон.
ДРУГИТЕ НАГРАДИ ЗА НАУКА НЕ ПРАВЯТ ИЗКЛЮЧЕНИЕ
В областта на науката и технологиите жените нямаха достъп до специализирано образование и ресурси, за да извършват изследвания. Слабото им представяне сред нобеловите лауреати по физика, химия и медицина може да се сравни с:
- математиката, където наградата Фийлдс е дадена само на една жена математик през 2014 г.,
- архитектура, където само две жени са получили наградата Pritzker през 1979 г.,
- инженерство, където няма жени наградени с наградата Millennium Technology от 2004 г. насам,
- IT, където наградата Тюринг е давана два пъти на жени от 1996 г. .
През първата част на ХХ -ти век в Европа, жените не са допускани до лаборатории или места, които ще им дадат достъп до оборудването, необходимо за техните изследвания. Един показателен пример е случаят с Мария Кюри, която, макар и пионер и първа жена носител на Нобелова награда, е отхвърлена от Френската академия на науките.
От началото на раздаването на Нобелови награди до 2022 година жените лауреати по физика са 4, по химия - 8, по физиология и медицина -12 и по икономика - 2, общо 26.
Кредит: Ill. Niklas Elmehed. © Nobel Prize Outreach
Общо 60 жени (заедно с лауреатите за мир и литература) са получили Нобелова награда между 1901 г. и 2022 г., както се вижда на илюстрацията горе. Тенденцията е ясна, но повечето награди са за сметка на хуманитарните области - за мир и литература, където жените са по-лесно приемани.
Това е списъкът на жените нобелисти в областта на науките (без лауреатите за мир и литература).
| Го-ди-на | Снимка | Лауреат | Полу-чава награ-дата на... (г.) | Страна | Кате-гория | Oбосновка |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1903 |  |
Мария Склодовска-Кюри (1867—1934) |
36 | Франция | Физика | "Като признание за изключителните възможности, които се откриват в тяхното съвместно проучване на радиационните явления, открити от професор Анри Бекерел " |
| 1911 | |
Мария Склодовска-Кюри (1867—1934) | 44 | Франция | Химия | "За откриването на радия и полония" |
| 1935 |  |
Ирен Жолио-Кюри (1897—1956) (заедно с Фредерик Жолио-Кюри) |
38 | Франция | Химия | "За синтезиране на нови радиоактивни елементи" |
| 1947 |  |
Херта Кора (1896-1957) (заедно с Карл Кора и Бернардо Усайем) | 51 | САЩ | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на хода на каталитичното превръщане на гликоген " |
| 1963 |  |
Мария Гьоперт-Майер (1906—1972) (заедно с Ханс Йенсен и Юджин Вигнер) |
57 | САЩ | Физика | "За своите открития, засягащи структурата на обвивката на ядрото" |
| 1964 | Дороти Ходжкин (1910—1994) | 54 | Великобритания | Химия | "За определяне на приложимостта на рентгеновите методи за структурите на важни биохимични вещества" | |
| 1977 |  |
Розалин Сасмен Ялоу (1921—2011) (заедно с Роже Гиймен и Ендрю Шали) |
56 | САЩ | Физио-логия и меди-цина | "За развитието на радиоимуноанализи на пептидни хормони" |
| 1983 | Барбара Мак-Клинток (1902-1992) | 81 | САЩ | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на подвижните генетични елементи " | |
| 1986 |  |
Рита Леви-Монталчини (1909-2012) (заедно с Стенли Коен ) | 77 | Италия | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на фактора на растежа на невроните" |
| 1988 |  |
Гертруд Б. Елион (1918-1999) (заедно с Джеймс Блейк и Джордж Хичингс ) | 70 | САЩ | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на важните принципи на използването на лекарствата" |
| 1995 |  |
Кристиана Нюслайн-Фолхард (род. 1942) (заедно с Едуард Б. Люис и Ерик Вишаус) | 53 | Германия | Физио-логия и меди-цина | "За своите открития, свързани с генетичния контрол на ранното ембрионално развитие" |
| 2004 |  |
Линда Бък (р. 1947) (заедно с с Ричард Ексел) | 57 | САЩ | Физио-логия и меди-цина | "За откритието си на рецептор одорант и организацията на обонятелната сетивна система " |
| 2008 |  |
Франсоаз Баре-Синуси (р. 1947) (заедно с Харалд цур Хаузен и Люк Монтание ) | 61 | Франция | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на човешки имунодефицитен вирус" |
| 2009 |  |
Елизабет Блекбърн (р. 1948 г.) (заедно с Карол Грейдер и Джек Шостак) | 56 | Австралия, САЩ |
Физио-логия и меди-цина | "За откриването на механизми за защита на хромозомите от теломери и ензима теломераза " |
 |
Керъл Гейдер (р. 1961 г.) (заедно с Елизабет Блекбърн и Джек Шостак) | 48 | САЩ | |||
 |
Ада Йонат (р. 1939) (заедно с Венкатраман Рамакришнан и Томас Стейц) | 61 | Израел | Химия | "За изследване на структурата и функцията на рибозомата" | |
 |
Елинор Остром (1933-2012) (заедно с Оливър Уилямсън ) | 76 | САЩ | иконо-мика | "За изследване в областта на икономическата организация" | |
| 2014 |  |
Мей-Брит Мозер (р. 1963) (в заедно с Джон О'Кийф и Едуард Мозер ) | 51 | Норвегия | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на системата клетки в мозъка, която ни позволява да се движим в пространството" |
| 2015 |  |
Ту Юю (р. 1930) (заедно с Уилям Кембъл и Сатоши Омура) | 84 | Китай | Физио-логия и меди-цина | "За откриването на нови методи за лечение на малария" |
| 2018 |  |
Дона Стрикланд-Дикаар (р. 1959) (заедно с с Жерар Муру и Артър Ашкин) | 59 | Канада | Физика | "За метод за генериране на ултра-къси оптични импулси с висок интензитет" |
| 2020 |  |
Андреа Гез (р. 1965) (заедно с с Райнхард Генцел, другата половина се присъжда на Роджър Пенроуз | 55 | САЩ | Физика | "За откриването на свръхмасивен компактен обект (черна дупка) в центъра на нашата галактика" |
| 2018 |  |
Франсис Хамилтън Арнолд-Бейли (р. 1956) (споделена с Грегъри Уинтър и Джордж Смит ) |
62 | САЩ | Химия | „за насочената еволюция на ензимите “ |
| 2019 |  |
Естер Дюфло Банерджи (р. 1972) (споделена с Абхиджит Банерджи и Майкъл Кремер ) | 47 | Франция | иконо-мика | „за експериментален подход за облекчаване на глобалната бедност“ |
| 2020 |  |
Емануел Мари Шарпантие (р. 1968) | 52 | Франция | Химия | „за разработване на метод за редактиране на генома“ |
 |
Дженифър Ан Дъдна-Кейт (р. 1964) | 56 | САЩ | Химия | ||
| 2022 |  |
Каролин Рут Бертоци (р. 1966) (споделено с Мортен П. Мелдал и Карл Бари Шарплес | 56 | САЩ | Химия | „за разработване на клик-химията и биоортогоналната химия“ |
ЗА ДА УСПЕЕШ В НАУКАТА, ТРЯБВА ДА ПРИДОБИЕШ СЪОТВЕТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, НАЛИ?
Какво е било отношението към жените в престижните университети:
Университетът в Харвард е най-престижният в света, основан е през 1636 г. Първата негова студентка се появява едва през 1943 г.
Университетът в Оксфорд е един от най-старите университети в света, основан е около 1117 г., но започва да приема жени едва през 1920 година, но са се обучавали отделно. Този обичай е премахнат едва през 1970г.
Подобно е положението и в Кембридж, където жени се приемат след 1920 г.
А в Масачузетския Технологичен Институт - едва след 1970г., в Йейл след 1969 и т.н.
Не ви ли прави впечатление, че допускането на жените в тези университети става около 1970 г - времето на апогея на борбата за гражданските права на негрите в САЩ?
