Европа не е била рай по време ледниковата епоха, когато огромни ледници са заемали значителни части от континента и са превърнали обширни площи в негостоприемни за хората, предаде Ройтерс, като цитира данни от ново проучване.
Но видът ни - нов имигрант в Европа, все пак оцелява, макар и с големи трудности.
Учени представиха анализ на данни за генома на 356 ловци-събирали, обитавали региона преди между 35 000 и 5000 години - време, включващо най-студения период на ледниковата епоха между 25 000 и 19 000 години. Това дава възможност да се дешифрира динамиката на населението в праисторическа Европа, включително движението на групи от хора и някои техни основни физически черти.
Докато някои популации кротуват и оцеляват в относително по-топлите части на Европа, включително във Франция, Испания и Португалия, други измират на Апенинския полуостров, сочи проучването.
Изследването също така дава представа за появата на характеристики като светлата кожа и сини очи при европейците.
"Това е най-големият древен набор от геномни данни в Европа ловци-събирачи, създаван някога", казва палеогенетикът Козимо Пост от университета в Тюбинген, Германия, водещ автор на проучването. Данните са публикувани в списание "Нейчър".
"Това опреснява познанията ни как човешките същества са оцелели през ледниковата епоха", добави колегата му и съавтор на изследването Хъ Юй от Пекинския университет.
Европа е била дом на неандерталците, но след като те са изчезнали преди около 40 000 години, предшественикът на нашия вид - хомо сапиенс, се установява на континента.
Хомо сапиенс се е появил преди около 300 000 години в Африка, след което се разпространява по целия свят, достигайки Европа преди поне 45 000 години.
Тогава различни групи ловци-събирачи бродят из европейските територии, ловуват големи бозайници, включително вълнисти мамути, носорози и северни елени, събрат ядливи растения. По време на най-студения период от ледниковата епоха континентални ледници покриват половината площи в Европа, а голяма част от останалите са тундра със замръзнала почва.
Единствените хора, оцелели през този най-суров период в Европа, са били ловци-събирачи, намерили убежище в части от Франция и Иберийския полуостров, установи проучването.
Апенинският полуостров, за който преди се смяташе, че е бил убежище за хора през този период, е бил точно обратното – всички негови жители са загинали.
"Голяма изненада е, че хората там са изчезнали", казва водещият автор на изследването Йоханес Краузе, директор на Института "Макс Планк" за еволюционна антропология.
Този регион е бил отново заселен преди около 19 000 години от ловци-събирачи от Балканите, които впоследствие се разпространяват в цяла Европа.
"Преди между 14 000 до 13 000 години климатът става по-топъл и повечето части на Европа постепенно се превръщат в гори, каквито са днес", казва Хъ Юй.
Представители на вида хомо сапиенс, навлезли в Европа след миграцията от Африка, са били тъмнокожи. Данните за генома показват промяна към светла кожа сред хората в Европа преди между 14 000 и 8000 години, което се ускорява с последващото разпространение на земеделието на континента.
Определени черти на западноевропейските ловци-събирачи, известни със сини очи и тъмна кожа, се различават от тези в Източна Европа, които имат светла кожа и тъмни очи. Тези две популации започват да се кръстосват едва преди около 8000 години, след като първите фермери пристигат в Европа от Анадола – съвременна Турция, и изтласкват всички ловци-събирачи на север.
