Дали е по-достойно, щом служиш на тиранин, да станеш вътрешен човек и да се опълчиш срещу неговите прищевки, или да се оттеглиш настрана, облъхнат от своята почтеност, дорде яростта му поглъща света?

„Сенека: За пораждането на земетресения“ („Seneca: On the Creation of Earthquakes“) търси отговор на този въпрос - хем съвременен и хем вечен, в последната нощ от живота на римския философ от първи век, след като той научава, че император Нерон е наредил смъртта му, пише Ройтерс в ревю за филма.

„Всички тези дилеми, политически, лични и философски се решават в една нощ и това завършва с неговата смърт“, казва режисьорът Роберт Швентке за своя филм, чиято премиера на Берлинския филмов фестивал се състоя в понеделник.

Филмът, заснет в Мароко на минималистични, театрални декори, не се отнася с голямо съчувствие към главния герой, изигран от Джон Малкович. Той е представен като човек, дотолкова изпълнен с повърхностна самоувереност, че дори надвисналата смърт не може да спре потока от банални мъдрости, които философът бълва неспирно.

„Той бърбори много“, казва Малкович и допълва: „Понякога беше трудно да не си помислиш: „Окей, ама най-сетне вземи, че умри, та да млъкнеш!“

Нерон, изигран от Том Ксандер, е безсърдечен и вдетинен властелин, готов да убие или да унижи всеки, който му се опълчи. Той скоро се обръща срещу Сенека, отегчен от неговите примиренчески наставления.

„Имаше много изкушения да се облегна на актуални събития при превъплъщаването в образа“, казва Ксандер.

Моралната уродливост на Сенека е леко загатната. Той увещава младата си съпруга, изиграна от ефирната Лилит Щангенберг, да умре с него, за да придаде театрална тежест на смъртта и словоизлиянията му.

„Сенека е бил нещо като днешен лайф коуч. Ако живееше в наше време, щеше да има телевизионно шоу“, казва Швентке, който е следвал философия в Германия, преди да замине да учи кино в Съединените щати през 1989 г.

Импотентната помпозност на Сенека прави кончината му смешна, дори забавна за гледане. Джералдин Чаплин обаче, която играе римска аристократка, използва опита на баща си Чарли Чаплин, за да предупреди, че хуморът има граници.

„Баща ми направи „Великият диктатор“ преди около 70 години - каза тя, визирайки антивоенната сатира срещу Хитлер и Мусолини от 1940 г., след което добави: „Той смяташе, че това ще промени света, но само накара хората да се смеят. ... А този филм е много смешен.“