На едно от последните си заседания 48-мото Народно събрание взе решение, с което обяви Големият глад - Гладоморът в Украйна от 1932-1933 г. за геноцид. Почит към загиналите близо 4 млн. души в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2,5 милиона в Русия ще бъде оказвана всяка последна събота през ноември, реши още парлементът. Предложението беше прието с 134 гласа "за" на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България", 26 гласуваха "против" ("Възраждане" и един депутат от "Български възход"), а БСП избощо не присъстваха в залата по време на гласуването.
Гладоморът е признат за геноцид както от украинския парламент, така и от Германия, Ирландия, Молдова, Румъния, Аржентина, Австралия, Канада, Колумбия, Чехия, Еквадор, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, както и Светия престол във Ватикана.
Първоначално по темата бяха внесени два проекта на решение - от "Демократична България" и ГЕРБ, но комисията по външна политика успя да се обедини около общ проект. В него е записано, че Народното събрание приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид, като акт на поругаване паметта на милионите хора, загинали в Гладомора. В мотивите към него се подчертава, че това е едно от най-тежките масови престъпления срещу човечеството, "извършено от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи.
Въпреки това от "Възраждане" очаквано се обявиха против прокеторешението. Според лидера на формацията Костадин Костадинов целта на Гладомора била да се избие не етнос, а кулашкото съсловие т.е. "това не е геноцид, а класово изтребление изцяло в духа на марксистката идеология", посочи той, а негови депутати определиха вносители от ГРЕБ и "Демократична България" като "самообявили се розови демократи".
Гладоморът от 1932-33г. носи белезите на етническо прочистване, опонира му Красимир Вълчев от ГЕРБ. Той съвпада и с процесите на разрастване на украинското национално движение, с унищожаване на украинския елит. Това е една от характеристиките на етническо унищожение, подчерта депутатът.
Независимият депутат Явор Божанков, който в края на миналата година бе изключен от БСП, отговори на "Възраждане" като заяви, че е трудно да се отговори на "такива големи по мащаб глупости". Бившият му колега в БСП Борислав Гуцанов изрази съжаление, че Народното събрание не се занимава със сериозни проблеми и не защитава националните цели. "Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор", констатира Борислав Гуцанов и поиска документът да бъде изтеглен.
В отговор депутатът от "Продължаваме промяната" Мирослав Иванов попита дали когато се говори за приоритети на Народното събрание това включва и промените в Изборния кодекс. "Трябва да имаме смелостта подобни актове на геноцид да ги посочваме с пръст, за да не се случват в бъдеще", каза Иванов и се обърна към социалистите с въпрос за излезли днес от залата, когато се четяха декларации по повод 1 февруари - Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Няколко часа по-късно президентът на Украйна Володимир Зеленски публикува в профила си в "Туитър" благодарствено обръщение към българския парламент.
"Благодарен съм на българския парламент, че призна Гладомора от 1932-33 г. за геноцид над украинския народ. С тази стъпка се отдава почит на милионите жертви на Гладомора и се възстановява историческата правда. Жестът на солодарност на България винаги ще се помни в Украйна", пише в публикацията си Зеленски.
