За пръв път в дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи. С положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси, явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката на фона на очакванията зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има.
Това показва изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети между 12 и 20 януари.
Нивата на тревога за икономиката на страната, които бяха достигнати в последните месеци и години са достигани в рамките на този век само още един път и доближавани в още един. Детайлен поглед в данните показва, че по отношение на личните финанси може би всъщност отминаваме най-тревожния период поне от началото на века насам.
Традиционно преобладаващ, но и отчетливо спадащ страх за икономиката на страната, показват данните. Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започваща година, 55,3% очакват то да се влошава при 63,2% през есента. От 16,8% на 22,4% расте очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение. Останалите не могат да преценят.
От началото на пандемията и започналото политическо напрежение у нас през 2020 г. насам очакванията за влошаване и в икономиката нарастваха. Влияние за това оказват икономическите и общополитическите фактори. Затова и изборите през пролетта и лятото на 2021 г. донесоха известно ободряване - коментират от "Галъп". Настаняването и на новата икономическа тревога през есента и зимата на 2021-2022 г. направи така, че дори съставянето на правителството „Петков“, с неговия стартов успокояващ ефект, не успя да окаже дълготрайно влияние за разсейване на тревогите за икономиката.
Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване – разбира се, при запазена фонова тревога. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40,7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите „ще остане същото“ – от 22,7% на 30%, а плахо съживяване се наблюдава дори и при очакванията за подобрение – при 8,4% през есента, сега 11,1% вярват в това. Коронавирусът и протестите от 2020 г. са повлияли на личните очаквания на домакинствата, но не толкова видимо, колкото реалния ръст на инфлацията в края на 2021 г.
Единствените по рода си данни от началото на века насам, с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполага, показват ясно, че тревогата за икономиката, от която като че ли България сега излиза, е била през 2022 г. на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на новата тогава политическа енергия в лицето на Борисов. Но после тревогата се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка. Тогава обаче тревогата не успява да достигне толкова високи нива и да премине 60%, колкото през 2009 г. или през 2022 г.
