През 1938 г. Карл и Рози Адлер продават картина на Пикасо, за да платят визите си и да избягат от нацистка Германия, където се страхуват за живота си. Картината от 1904 г., изобразяваща жена, която глади, стига до колекцията на музея "Гугенхайм" в Ню Йорк. Днес наследниците на семейство Адлер си искат картината, съобщи BBC.
"Адлер не би продал картината и не на цената от онова време, но го е сторил заради нацисткото преследване на което той и семейството му били и щели да бъдат подложени", казват адвокатите на наследниците в иск, внесен в съд в Ню Йорк миналата седмица.
Няколко еврейски и неправителствени организации също са ищци по делото.
През 1916 г. картината е купена от Хайнрих Танхаузер, евреин и собственик на галерия в Мюнхен. Когато Адлер бягат от Германия, те продават картината на сина му, който вече е избягал в Париж, за 1552 щатски долара, равняващи се днес на 32 669 щатски долара. Според ищците тази цена е доста под пазарната около шест години по-рано. Тогава Адлер я предлагал за 14 000 долара, но решил в крайна сметка да не продава.
Скоро след като придобил картината, Танхаузер я застраховал за 20 000 щатски долара. Той завещава колекцията си на Гугенхайм, част от нея е и творбата на Пикасо. Преди смъртта му, като част от процедурата за потвърждаване на автентичността на произведенията от колекцията му, от музея "Гугенхайм" се свързват с Ерик Адлер, син на Карл и Рози Адлер, се посочва в изявление на музея до BBC.
Адлер потвърдил времето, в което баща му притежавал платното и "не изразил никаква загриженост по повод картината и продажбата й на Таунхаузер", казват от музея.
Картината е в музейната колекция оттогава и това не е оспорвано десетилетия от семейството на Адлер до 2014 г., когато внук на едно от децата на Адлер не научава за картината. Няколко години наследниците на Адлер и Гугенхайм спорят за собствеността на творбата и накрая се стига до съдебно дело.
Картината не е продадена в Германия и е продадена на еврейски колекционер, а не на член на нацистката партия в Германия, отбелязват от музея.
През 1998 г. 44 страни подписват Вашингтонски принципи за конфискуваните от нацистите произведения на изкуството, според които "експедитивно трябва да се предприемат действия за постигане на справедливо решение, което може да варира в зависимост от фактите и обстоятелствата при специфични случаи".
