Близо 400 южнокорейци, осиновени като деца от семейства на Запад, са поискали Комисията за истина и помирение на Южна Корея да разследва техните осиновявания до обявения за днес краен срок. Сеул е изправен пред нарастващ натиск да преосмисли безумието на износа на деца от диктатури, управлявали страната до 80-те години, предаде Асошиейтед прес.
Комисията вече заяви, че е решила да разследва 34 случая сред 51 осиновени, които първи са подали молби през август. Това може да се превърне в най-мащабното разследване в страната на чуждестранни осиновявания.
Общо 63 осиновени от САЩ, Европа и Австралия подадоха молби до комисията днес,с мотив, че техните осиновявания са били компрометирани от фалшифицирани документи, които прикриват статуса или самоличността на деца, докато агенциите се надпреварвали да изпращат хиляди южнокорейски деца в чужбина всяка година.
Осиновените обвиниха агенциите, че са изфабрикували документи, за да осигурят тяхното осиновяване, като са ги регистрирали като сираци, макар че са имали живи роднини, или са присвоявали самоличността на други деца. Това довело до загуба на родствени връзки или срещи с хора, които всъщност не са им биологични роднини.
Подобни въпроси бяха повдигнати от много от 306-те осиновени, подали заявления през последните месеци, тъй като те призоваха комисията да окаже натиск върху агенциите за осиновяване да разкрият напълно документите им и да установят дали правителството е отговорно за корупционните практики.
Повечето от молбите са подадени чрез Датската група за правата на корейците, ръководена от осиновения адвокат Петер Молер, който на пресконференция днес призова южнокорейските власти да предприемат активни стъпки, за да попречат на агенциите за осиновяване да укриват или унищожават записи.
Джасмин Хийли, която представлява група осиновени деца, изпратени от агенция в САЩ и Австралия каза, че е обичайно за осиновени да откриват, че са превърнати във фалшиви „сираци на хартия“ от агенцията, за да се улесни осиновяването им в чужбина.
Има случаи, когато вероятно са измамени биологичните семейства на осиновените, които никога не са дали съгласие за осиновяването им, или осиновени деца са израснали със самоличността на друго дете, което е довело до събирането на някои от тях чуждо семейство.
„Въздействието на тези несправедливости за цял живот върху осиновените, техните корейски семейства и осиновяващите семейства не може да бъде подценено“, каза Хийли.
„Невъзможността да знаете кой сте, на кого принадлежите, откъде идвате, да бъдете откъснати от познаването на семейната си история, която е толкова силна опора на идентичността - последствията от това могат да бъдат ужасни или понякога опустошителни за осиновените", посочи Хийли.
Около 200 000 южнокорейци, предимно момичета, са били осиновени в чужбина през последните шест десетилетия, главно от бели родители в САЩ и Европа.
Агенциите са били управлявани от лица, близки до военни лидери. Те гледали на осиновяванията като на инструмент за намаляване броя на гърлата за хранене и за отстраняване на социално нежеланите, включително деца на неомъжени майки или от бедни семейства.