Студенти от Стопанския факултет на СУ с 2-годишно проучване за цените днес и преди 3 века. Какво показаха данните? Колко са харчили нашите предци?
Според доц. Ралица Симеонова най-голямата инфлация, през която са минавали българите, е била през 90-те години - 3800 пъти скачат цените през годините на Прехода - от 1989-та до 2020 г. "За по-къс период, от 1991 г. скокът в цените е 5000 пъти. Нашият индекс е построен на база на малка кошница от 20 стоки и услуги, обхваща в по-малка степен този пик", разкри тя.
По думите ѝ хлябът и други хранителни стоки стават много по-достъпни след приемането ни в ЕС. А цената на захарта спада с вековете, докато преди е била луксозна стока, сега е от най-достъпните.
90-те години и преди 2007 г. е пикът на цената на месото заради ограниченията по време на Комунизма, като такива продукти са се яли предимно на празници и са били домашно производство. Същевременно тютюнът става все по-труднодостъпен заради политиката на акцизите.
Алкохолът пък става все по-достъпен, като в миналото и предлагането му е било доста по-ограничено, а собственото производство спиртни напитки е намаляло.
Доц. Мартин Иванов обяснява, че в отминалите исторически периоди има няколко пика на цените. "Последиците на двете Световни войни, Балканската или Междусъюзническата войни са свързани с ценови тенденции нагоре, но несравними с 90-те години. В по-отдалечените исторически периоди хората са си произвеждали това, което са консумирали. Края на 18-ти и началото на 19-ти век има практически разпад на държавата, известен като Кърджалийски времена, когато отново има ръст на цените.
Доцентът спомена, че цените на почти всички стоки без алкохола тръгват надолу след присъединяването ни към ЕС. А от 1848 г. датират първите данни за семеен бюджет. "До втората половина на 80-те години потреблението на храна заема около 45-50% от разходите ни. За първи път пада под 40% в предверието на членството в ЕС. Ние сме най-богатото поколение за 13 века история на България, макар да не го усещаме", обясни Иванов.
