Чували ли сте за Орегонския вихър – една местност по поречието на Сардин Крийк, разположена в близост до град Голд Хил в югоизточната част на щата Орегон, САЩ? Тук се случват най-различни шантави неща, които се противопоставят на установените закони на физиката.

Говори се, че местните индианци я наричали „забранената земя“ – те не смеели да стъпят тук, тъй като конете им се страхували да навлязат в нея. Орегонският вихър дори е включен в един от епизодите на популярния сериал „Досиетата X”, а от 30-те години на миналия век е превърнат в туристическа атракция.

Тук, изглежда, хората не могат да стоят изправени – телата им се ориентират по естествен начин на север, обектите се търкалят по нанагорнища, а някои от посетителите дори изглеждат по-високи, ако застанат на определени места.

„Научната информационна“ страница за вихъра започва с обяснението, че това е „сферично силово поле, разположено наполовина над и наполовина под земята“. Впоследствие нещата много бързо навлизат в сферата на фантастиката. Други хора, изучавали феномена, дават далеч по-рационални обяснения.

„Няма нищо „необяснимо“ във феномена, наблюдаван край град Голд Хил, Орегон“, пише илюзионистът и научен скептик Джеймс Ранди за района и свързаната с него „Къща на мистерията“ – една колибка, която, изглежда, е пропаднала в земята под определен ъгъл, което вероятно също допринася за някои странни оптични изживявания.

Един от най-странните феномени – обектите, които се търкалят по нанагорнища - всъщност е най-лесен за обяснение.

„Има няколко неща, които ни позволяват да усетим кой път води нагоре. Една от системите, отговорна за това, е вестибуларният апарат във вътрешното ухо. Визуалните подсказки обаче също са важни и честно могат да вземат превес“, обяснява математикът Филип Гибс.

„Ако не можем да видим хоризонта (или пък той не е разположен по равнинна местност), можем допълнително да се заблудим от обекти, които очакваме да заемат вертикална позиция, но всъщност не е така. Грешната перспектива вероятно също играе роля. Ако подредените в линия дървета стават по-големи или по-малки в далечината, нашето усещане за перспектива се нарушава. Далечните обекти може да изглеждат по-малки или по-големи, отколкото са в действителност.“

Прибавете към всичко това и факта, че хората имат навика да надценяват стръмнината на склоновете, и готово – вече разполагате с един откровено зловещ ефект, известен като „гравитационен хълм“.

По същия начин и „променящият се ръст“ на хората в изправено положение на различни места може да бъде обяснен с оптичните илюзии.

Мистериозният феномен на „нарастващия човек“ е най-често обсъждан, тъй като хората могат да го заснемат и докажат чрез снимка. „А камерата би ли излъгала? Да“, казва Джеймс Ранди.

Обяснението му е свързано с ъгъла на заснемане и липсата на рамка за справка (в този случай – на хоризонт). Можете да сте сигурни, че основният виновник е тамошният наклон – ако измерите ръста си на всяко едно от местата, ще се уверите, че той не се променя. Ранди успява да постигне същия ефект с парче картон, което изглежда правоъгълно, ако бъде погледнато от правилния ъгъл (но реално не е), и с два буркана с кисели краставички.

А защо хората се ориентират на север? Вероятно сте забелязали, че когато се намирате на хълм, вашето тяло е обърнато именно нагоре към склона. А, вярвате или не, наклонът на тази местност е ориентиран именно на север.