На 21 ноември Българската православна църква чества празника Въведение Богородично - Деня на християнското семейство и младеж.

Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи близките ѝ я съпроводили. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я.

Въведение Богородично за първи път се е празнувало официално като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построява в Константинопол църква, посветена на чудото с Богородица.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото.

Семейното ходене на църква на Въведение Богородично символизира влизането на Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.

Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.

В народната традиция Въведение Богородично е последният от т. нар. Вълчи дни или Вучляци, които започват с празника на Свети Мина. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези дни е именно последният. Той е наричан Куцулан заради най-големия и стар вълк, куция единак, който напада хора.

Според народните вярвания се извършват редица обредни практики и се спазват забрани с цел да се предпазят хората и добитъка от вълците.

На Въведение Богородично гребен не се взема в ръка, жените не шият, не плетат, ножиците се връзват не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка, хлябът не се реже с нож, а се разчупва, тъй като острите предмети се асоциират с вълчите зъби.

Мъжете не обличат нова риза, а жените не перат, защото според поверието този, който носи дреха ушита, изпрана или облечена за първи път на Куцулан ще бъде изяден от вълци.

На този празник, българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е студена, а лятото - сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата богата.

На Въведение Богородично имен ден имат наречените Вълчо, Вълко, Въльо, Вълю, Вълкан, Вълкадин, Вълчан.