Плановете за трансформация на Стара Загора, Кюстендил и Перник – забавени, слаби и далеч от целите

В период на икономическа криза, България рискува да загуби част от предвидените за нея 1.1 млрд. евро от Фонда за справедлив преход на ЕК, с които трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник, могат да трансформират икономиките си така, че за постигат европейските екоцели. Причината е, че териториалните планове на тези три региона, които трябваше да са готови още през есента на 2020 г., тепърва са обявени от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане, предстои одобряването им от Брюксел, а те са слаби, залагат на грандиозни централно спуснати проекти, а не на такива от местните общности и в тяхна полза, а освен това не покриват зелените цели на ЕС. ЕК е нетърпелива най-сетне да получи териториалните планове, но вероятно ще е много критична. Макар формално да има някакво време до края на годината за приключване на процедурата, страната ни сериозно е заплашена да загуби средствата за 2021 и 2022 г. А междувременно инфлацията ги обезценява много сериозно. Ако реализацията на конкретни проекти беше започнала миналата година, ефектът от инвестициите щеше да е много по-голям, отколкото ако тепърва се правят вложенията в проекти, които при това все още не са конкретизирани.

Това са някои от основните изводи при представянето на анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за адекватността на подготвените териториални планове. Те са оценявани от организацията по разработени от Брюксел критерии, което означава, че изводите на ЕК вероятно ще са сходни.

Обърка ли войната в Украйна енергийния преход?

„Темата за справедливия преход се избягва от българското правителство като дявол тамяна, но руската инвазия в Украйна очерта зависимостите на Европа от вноса на изкопаемите горива и показа необходимостта от декарбонизацията на европейската икономика“, коментира при представянето на изводите от анализа Мартин Владимиров, директор на програмата „Енергетика и климат“ в ЦИД, който е сред авторите на документа.

Техните опасения обаче са, че руската инвазия в Украйна и последвалата криза с цените на енергията, които превърнаха загубите на въглищните електроцентрали в огромни печалби, отслабват амбицията на българското правителство да изпълни ангажимента за затварянето им. В анализа се отбелязва, че последователно се популяризира мнението, че удължаването на живота на инсталациите за лигнитни въглища може да играе решаваща роля за сигурността на електроснабдяването не само на България, но и на целия регион на Югоизточна Европа.

Според Владимиров тази позиция е погрешна и предоставянето на безвъзмездните европейски средства за трансформацията на трите въглищни региона е шанс за отърсване от зависимостта от стари и мръсни технологии и поглед към иновациите. Той смята, че трябва сериозна и бърза ревизия на представените за обществено обсъждане планове, за да може България „да не изпусне влака“. Владимиров посочва като техен недостатък, че в момента фокусът е върху мегапроекти, които са сложни за изпълнение и обикновено са свързани с корупционни елементи, вместо да се заложи на развитието на местни иновации, динамично развиващи се отрасли, възобновяеми енергийни източници и енергийни общности и ефективност, както и мобилност.

Старши анализаторът в програмата „Енергетика и климат“ Радостина Примова, която е съавтор на анализа, отбелязва като основен проблем на трите плана, че те са изготвени набързо, без тесни консултации с местните власти и в тях прозират основно интересите на големите производители на електроенергия от въглища.

Планове, срокове, графици – има ли връзка между тях?

От думите ѝ стана ясно, че досега различните правителства не са разработвали свързано документите за различните видове еврофинансиране, в резултат на което в Плана за възстановяване и устойчивост е поет ангажимент от България до 2026 г. да намали с 40 процента вредните емисии от въглищните електроцентрали, в същото време като срок за извеждането на най-замърсяващите ТЕЦ са посочени 2030 и 2038 г. При това финално датата трябва да бъде одобрена от парламента, а нито един от последните му четири състава в последните две години не сметна темата за належаща. България продължава да няма дългосрочна енергийна стратегия след изтичането на предишната в края на 2020 г., още по-малко точен график за извеждане на ТЕЦ от експлоатация в сегашния им вид или за трансформация на водород, каквите заявки са направили двете т.нар. американски електроцентрали – ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“. А след 2025 г. ТЕЦ, които не покриват екоизискванията за изхвърляне на едва 550 гр въглероден двуокис за всеки произведен киловатчас, няма да имат право на субсидии.

Друг от авторите на анализа – Мария Трифонова, отбеляза, че поетите в плана за възстановяване и устойчивост ангажименти за намаляване с 40 процента на СО2 емисиите до 2026 г. означава ударно в следващите три години да се заменят 7-8 тераватчаса енергия, произведена от въглища, с такава от ВЕИ.

Статуквото си брани субсидиите

Според ЦИД в момента въглищното статукво иска да си запази получаваните около 1 млрд. евро субсидии годишно, които парадоксално получава през цените за регулирания пазар на тока за бита от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Там постъпват приходите от продажба на спестени от държавата парникови газове, които всъщност според европейските изисквания би трябвало да се дават за енергийни спестявания, развитие на ВЕИ и проекти за опазване на климата, но отиват за замърсяващите въздуха ТЕЦ.

„Декарбонизацията среща силно неразбиране на местно ниво, има информационен вакуум и дори дезинформация“, заяви Примова, според която тези 1 млрд. евро годишни субсидии за въглищните централи биха могли да отиват за развитието на модерни и перспективни отрасли.

От ЦИД отчитат, че националните и общински власти и синдикатите не са обяснили на хората в тези въглищни региони възможностите, които ще получат при трансформацията. Вместо това те са плашени, че ще останат без добре платената си за региона работа. Проблем е също така, че около 20 процента от работещите във въглищната индустрия са над 55-годишни, свикнали са да имат сигурна работа в голяма компания и трудно могат да си представят промяна, заради което и трансформацията среща съпротива. От друга страна пък младите хора в тези региони не желаят да се занимават с остарелите технологии, а искат модерна работа и затова напускат към Пловдив или София, където имат по-големи възможности в иновациите.

Според ЦИД именно трансформацията и справедливият преход са шанс и за едните, и за другите.

Перспективи или заплаха?

„Хората се придържат към познатото и не виждат перспектива, а заплаха в прехода“, коментира Радослав Рибарски, зам.-председател на парламентарната енергийна комисия. Той обеща съдействие за вземане на законодателни решения за придвижване на трансформацията на въглищните региони.

„Местните трябва да бъдат убедени, че парите за справедлив преход ще отидат при тях. Хората да си видят интереса и да бъдат убедени как може да се направи модерна икономика“, смята и председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров. Той също е на мнение, че превес в плановете за справедлив преход трябва имат малките и местните инициативи, които са по-гъвкави и при тях хората усещат по-лично ползите.

Примова препоръча в плановете изрично да се предвиди, че 30 процента от финансирането ще е за инициативи на местни организации и бизнеси, както и социално предприемачество и отбеляза, че при такива дори Брюксел предвижда 15 процента допълнително финансиране.

Според нея трябва да се рестартират консултациите по териториалните планове като в тях се включат и уязвимите групи и се постигне по-добър баланс между големите енергийни проекти и малките.

От ЦИД критикуват също така липсата на ясни критерии за вкарване на проекти в териториалните планове и предупреждават за възможността от парите за справедлив преход да се възползват големи индустрии и ползите от това да отидат в джобовете на малцина избрани.

Заради цялото забавяне на плановете и техните слабости, България рискува да загуби първия транш от всичките 1.1 млрд. евро от Фонда за справедлив преход, който би трябвало да постъпи догодина, предупреди Примова. Каква е заплашената сума обаче не стана ясно.

Един решава, друг изпълнява, парите висят на косъм

Според Ангелина Бонева, главен директор „Стратегическо планиране и програми“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обаче има вариант парите за 2021 и 2022 г. да не бъдат изгубени, а да бъдат прехвърлени за следващи периоди. Тя не можа да се ангажира с конкретна сума за тези две години, която е застрашена и може да се наложи промяна на проекти и изпълнение в следващи години. Регионалното министерство е замесено в прилагането на териториалните планове, защото през програмата „Региони в растеж“ до 2027 г. ще се финансират проектите по тях. Оказва се проблем това, че енергийното ведомство определя политиките и иска да налага конкретни проекти, а регионалното министерство ще е това, което ще трябва да одобрява за финансиране проектите и да изпълнява определени от друг политики.

Бонева коментира, че все още има време да се планират стъпки и проекти за извеждане от експлоатация на въглищните централи или трансформацията им до 2038 г.

В рамките на дискусията стана ясно, че в Стара Загора залагат на проекта за превръщане на комплекса „Марица Изток“ във Водородна долина. Проектът е за 15 млрд. евро инвестиции от частни и държавни компании в трансформацията на въглищния комплекс в място за производство на водород от слънчеви мощности, част от който да се изнася през пристанищата в Бургас, Русе и Александруполис, а друга да се използва за балансиране на енергийната мрежа, в транспорта, в завод за производство на амоняк и в рафинерия за горива. По думите на представителя на община Стара Загора Георги Симеонов проектът вече кандидатства за финансиране и пред инициативата „Чист водород“, а друг сериозен проект за трансформацията на региона е създаването на цифров хъб за разработка на индустриални прототипи.

Общините: Искаме ние да решаваме бъдещето си

Кметът на Кюстендил Петър Паунов разкритикува забавянето на териториалните планове с две години, отбелязвайки, че за това време предвидените пари са се обезценили, според него с 60 процента, и няма да стигнат за реализацията на проектите, които поскъпват. Той също обърна внимание на централизираната подготовка на плановете и попита „коя местна общност се съгласи да бъдат дадени 1 млрд. лв. за батерии за съхранение на енергия от ВЕИ“. Според него държавата не дава шанс на общините да разработват проекти, защото всяко ново правителство започва да пренаписва плановете.

„Децентрализацията е начинът да сработи инициативата. Загубихме 2 години и половина и 3.5 млрд. лв. от еврофондовете заради забавянето на териториалните планове“, заяви Паунов.

„Открай време сме казвали на правителствата, че 5 лв. вложени навреме и на място спестяват на държавата 500 лв. за същото след пет години и 5 хил. лв. - след 10 години“, каза още кметът на Кюстендил, който също е на мнение, че тези 1.1 млрд. евро за справедлив преход се отдалечават от България.

От участници в дискусията бе отбелязано, че „глупавото териториално разделение на България“ ще попречи на общини, които в голяма степен са свързани и зависят като икономики от въглищния регион Стара Загора, но са в други съседни области, да се възползват от еврофинансирането за справедлив преход. В същото време общини, попадащи в региона Стара Загора, изобщо не зависят от енергийния комплекс и нямат нужда от трансформация.

Позеленяване или грийнуошинг?

Оказа се, че регионът Перник, където попадат част от свързваните с бизнесмена Христо Ковачки въглищни електроцентрали, е най-напред в комуникирането на необходимостта от трансформацията, включително с младите хора в областта. Там вече има доста проекти на инициативата на централи на Ковачки „От кафяво към зелено“, които вече се готвят да кандидатстват за еврофинансиране. Принципно няма нищо лошо едни от най-замърсяващите ТЕЦ в страната да се възползват от възможността за преход към по-чисти горива, но сред анализаторите остава усещането, че това е по-скоро т.нар. грийнуошинг - „боядисване в зелено“, при който се използват ПР и маркетинг, за да се убеди обществото, че продуктите, целите и политиките на компанията са екологични, докато в действителност продължават да извършват дейности с негативно въздействие върху околната среда и климата.

Интересно за отношението на изпълнителната власт към териториалните планове и независимите оценки на предлаганите за внасяне техни проекти бе липсата на представител на Министерството на енергетиката при представянето на анализа на Центъра за изследване на демокрацията, въпреки отправената от организацията покана към зам.-министрите на енергетиката.

Предстои да се види дали служебното правителство ще обърне внимание на представените от ЦИД и общините в териториалните планове проблеми при изработката им. Или ще продължи по познатата схема с налагани отгоре проекти, което поставя под риск свежи средства, необходими за местните икономики.