Пазителят на Извора на Белоногата-полски ясен на четвърт век, е сред финалистите в българската класация на конкурса „Дърво с корен 2022”. Той е провежда от фондация „ЕкоОбщност” в партньорство с „Асоциация на арбористите в България“ и „Адвенчър нет” за 13-та поредна година.
„Дърво с корен“, който търси най-интересните дървета в България, тази година е посветен на климатичните промени
След номинациите вече започна и гласуването за финалистите. Единственият представител от региона на Хасково тази година, който участва в тази последна фаза на конкурса, е именно полският ясен от Харманли. Номинацията за него е направена от поетесата, писателка и общественичка Светлана Ангелова.
Дървото е финалист в категорията "Любимо българско дърво", но и в категорията „Вековните дървета говорят“, заради прекрасната презентация на историята му, която е написала номиниращата го харманлийка.
„През 2023 г. ще се навършат 150 години от първото публикуване на поемата „Изворът на Белоногата“ от П.Р. Славейков в сп. „Читалище“. Именно под клоните на вековния полски ясен Славейков е чул преданието за Гергана от харманлийския учител и възрожденец Дялко Милковски, както художествено пресъздадох в историята“, разказва Светлана Ангелова.
Десетилетен документен проблем, свързан със собствеността на „Извора на Белоногата“, доведе до там, че великолепният вековен полски ясен, натоварен с много символика и исторически свързан с написването на известната поема от П.Р. Славейков, не съществуваше в правния мир. Дълго време той не можеше да бъде вписан в регистрите на защитените вековни дървета поради неизясненото управление на обекта, припомня тя. И изразява радостта си, че в навечерието на 150-ата годишнина от първото публикуване на поемата, това прекрасно дърво вече е защитено и документният проблем е в миналото.
Със Заповед на министъра на околната среда и водите от 11 юли 2022 г. дървото е вписано в Регистъра на вековните дървета в България.
С решение на Министерски съвет на 5 октомври 2022 г. обектът „Изворът на Белоногата“ е даден за стопанисване на Община Харманли. Това ще доведе до възможност за реставрационни дейности и благоустрояване, които се надяваме общинската администрация да извърши.
Ето и художествено представената история на дървото – Пазителят на Извора на Белоногата:
„Бях вече столетник, когато ги видях да идват към извора. Вървяха улисани в блага приказка, по-младият току припряно ръкомахаше, а другият – на средна възраст, с достолепна осанка – държеше в ръката си тефтер и калем. Знаех кой е младокът – учителят Дялко Милковски, не за пръв път идваше тук.
Дойдоха и седнаха в беседката. Тогава чух ясно за какво говорят – за старото предание за Гергана и Никола. Милковски разказваше, а другият – Петко Славейков го нарече – някак се бе умълчал. Знаех това предание, от старите жители на Бисерча го знаех. Казваха, че е истина. Бях млад, когато го чух за пръв път и когато последните хора от село Бисерча идваха с менците на извора, преди да се преселят в града в края на 18 век. Тежко им беше – плячкосваха ги, тормозеха ги, сами край пътя не им бе лесно. Подириха сигурност в Харманли и селото си отиде.
Ех, каква хубавица е била тази Гергана! Пък блага, пък работна, пък примерно чедо и достойна българка! Така говореха хората за нея, не скъпяха хубави приказки и за Никола, нейното либе. И за везира продумваха, Сиавюш паша, който в 1585 година направил чешмата, Гърбавия мост, керван сарая в Харманли и който се смаял от българката хубост и добродетел. Шептяха, че Гергана била вградена – да е здрава чешмата, други викаха, че си е отишла млада от люта болест…
Милковски и Славейков стояха онзи ден до късно. Античната чешма шумеше до тях. Сякаш сама им говореше, че „благодарение на водата всяко нещо е живо“. Когато мъжете станаха да си вървят, един последен лъч мина през клоните ми ми и падна върху тефтера на Славейков. А там пишеше:
„Помежду Ибипча и Харманлий на пътя има една чешма, която се казва Ак-балдър чешмеси, за нея живее в народът следующето предание…“
След някой и друг месец разбрах, че преданието за Гергана и Никола живее нов живот благодарение на достолепния мъж, Петко Славейков. Хората ми казаха. Години наред идваха тук. Идваха млади и стари, наливаха вода, говореха, спомняха. После човешкият поток замря… Може би такова е било времето. Но напоследък пак виждам детски усмивки на извора, ехти глъч, момчета и момичета пеят, рисуват, казват стихове. Има живот край извора. А и аз не съм стар, само на 250 години съм. Полски ясен ми казват. Още много живот ще посрещна и ще дам живителна сянка на добрите люде. Още трябвам и на моето момиче – чешмата. А и на хората.
Аз съм Пазителят на Извора на Белоногата."
Избраното от българите „Дърво с корен“ ще участва в надпреварата за „Европейско дърво на годината“. През 2021 година с исторически рекорд от 179 317 глас Пазителят на Беловежката девствена гора в Полша– дъбът, наречен Дунин – стана носител на почетната титла.
