Стойността на произведените у нас черни и цветни метали и продукти от тях надхвърля 10 млрд.лева. Това представлява 14-15 процента от общата промишлена продукция на страната, заяви в интервю за БТА Политими Паунова - изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ ).
По думите ѝ секторът е изключително експортно ориентиран, като за 2021 г. е реализиран износ за над 8 млрд. лева, или 12 процента от стоковия износ. За разлика от миналото, днес по-голям дял има цветната металургия. България присъства като значим производител на цветни метали и на индустриалната карта на Европейския съюз (ЕС). По стойност на продукцията се нареждаме на 6-о място от всички 27 страни членки на ЕС. Произвеждаме над 8 на сто от електролитната мед в ЕС и над 7 на сто от оловото.
Произведената крайна метална продукция с висока добавена стойност отчита значителен ръст през 2021 г. В цветната металургия той е 112 процента, в черната - 113 процента, посочи Паунова. Средната работна заплата в сектора е два пъти по-висока от тази в преработващата промишленост.
Реализирането на Зелената сделка и на дигиталната трансформация ще увеличи потреблението на метали от десетки до стотици пъти, прогнозира Паунова. Базовите метали, които България произвежда, се влагат в слънчеви батерии, вятърни турбини, електромобили, а благородните и редки метали присъстват във всички електронни устройства. Това създава добра перспектива пред металургичната индустрия, смята изпълнителният директор на БАМИ. Реализацията обаче минава през нови инвестиции за технологично развитие и конкурентоспособност по качество и разходи за производство. Трябва да се стимулира кръговата икономика и рециклирането на електронен скрап, което ще повиши ефективността и намали ресурсната зависимост от трети страни, препоръча Паунова.
За конкурентоспособността на българската добивна цветна металургия говори фактът, че основните суровини - концентрати на цветни метали, се внасят от различни страни и региони, отбеляза още директорът на БАМИ. След тяхната преработка по веригите на добавена стойност металите се изнасят на пазарни цени по целия свят. Малка част се реализират в страната за потребление в останалите промишлени отрасли и бита.
Българските първични суровини са от порядъка на 25 процента. Увеличават се количествата на преработваните вторични ресурси. Най-много са преработените отпадъци от излезли от употреба оловно-акумулаторни батерии. Произведеното от тях олово на блок и сплави вече е над 40 процента от общото количество.
Тежки са последиците за металургията от високия ръст на енергийните цени, започнал през второ полугодие на 2021 г., разказа Паунова. По думите ѝ предприятията за производство на цинк и олово на блок отчетоха спад и финансови загуби. Ръстът, постигнат от производителите на метални изделия от черни и цветни метали, се дължи на усвоените нови високотехнологични продукти за строителството и автомобилостроенето. Тази година обаче отново се очаква спад в стоманодобива и проката от черни метали. Влияние оказва и увеличеният внос от трети страни, неприлагащи законодателството на ЕС и с ниски енергийни цени.
Нарастват потребностите от ръководни и приложни специалисти и квалифицирани работници. Специалността „металург“ влезе в списъка на защитените професии, а висшето образование е освободено от такси. Поддържат се контакти и се подпомагат регионални образователни структури, организират се паралелки за дуално обучение.
Развитата металургична индустрия и след икономическите промени запази своето място в структурата на икономиката ни. Това се дължи на успешна приватизация и големи инвестиции. Направените досега инвестиции в големите металургични фирми достигат от 500 милиона до над 1 милиард лева, посочи Паунова.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Паунова, честит празник! С какво самочувствие българската металургия посреща професионалния си празник?
- В този труден за Европа и целия свят период на кризи - икономическа, енергийна, епидемична, а у нас и демографска, металурзите имат действително основание за самочувствие, което им дава достойната професия и постигнатите резултати от техния труд. Това е ден, в който искаме да обърнем внимание и на цялото общество, че има такава професия, има металургия. Тя е важна за икономиката на страната и нейното бъдеще. Няма сектор на индустрията, които да не ползва метали. Без тях съвременният свят е немислим, не са постижими и целите, за които говорим – дигитализация и свят без въглеродни емисии. Конкретно за постиженията на българските металурзи говорят фактите. Произведената крайна метална продукция с висока добавена стойност отчита през 2021 г. значителен ръст. В цветната металургия той е 112 процента, в черната - 113 процента.
Какъв дял заема металургията на индустриалната карта на България? Къде се намира българската черна и цветна металургия в европейската индустриална класация?
- България винаги е имала развита металургична индустрия. Тя запази своето място в структурата на икономиката и след икономическите промени. Дължи се на успешна приватизация и големи инвестиции. Стойността на произведените черни и цветни метали и продукти от тях надхвърля 10 млрд. лева и това представлява 14-15 процента дял от общата промишлена продукция на страната. Секторът е изключително експортно ориентиран, като за 2021 г. е реализиран износ за над 8 млрд. лева, или 12 процента от стоковия износ. За разлика от миналото, днес по-голям дял има цветната металургия. България присъства като значим производител на цветни метали и на индустриалната карта на ЕС. По стойност на продукцията се нареждаме на 6-о място от всички 27 страни членки на ЕС. Произвеждаме над 8 на сто от електролитната мед в ЕС и над 7 на сто от оловото.
Металургичните предприятия се справиха в условията на растящ ръст на цените на енергоносителите и, въпреки проблемите, увеличиха производството си. Може ли да се каже, че енергийната криза послужи като катализатор на черната и цветна металургия?
- Тежки са последиците за металургията от високия ръст на енергийните цени, започнал през второто полугодие на 2021 г. Предприятията за производство на цинк и олово на блок отчетоха спад и финансови загуби. Тези метали се продават на борсови международни цени и не могат да прехвърлят увеличените енергийни разходи върху потребителите. Производителите на метални изделия от черни и цветни метали действително отчетоха ръст, поради усвоените нови високотехнологични продукти за строителството и автомобилостроенето. Възстановяването на икономиките на Европа и света след спада през 2020 г. доведе до ръст в потреблението, съответно и в цените на металите. Ситуацията обаче вече е променена. Тази година отново се очаква спад в стоманодобива и проката от черни метали. Влияние оказва и увеличеният внос от трети страни, неприлагащи законодателството на ЕС и с ниски енергийни цени.
Потреблението на метали и метални продукти расте. Предвижда ли се и по какъв начин увеличаване на производството?
- В тази ситуация на свободен европейски пазар, дори и при наличие на някои мерки за търговска защита чрез допълнителни мита и квоти, както е в стоманодобива, нашият пазар не е защитен. Европейската организация на стоманопроизводителите EUROFER алармира, че настъпват тежки времена от растящия внос и отново са изправени пред намаляване и спиране на производства. Стоманодобивът в голяма степен е индикатор за икономическото развитие и ЕС досега е световен лидер в тези производства. Зависимостта от трети страни на основен ресурс е недопустимо за една просперираща Европа. В тези условия не се очаква увеличаване на капацитета, но се инвестира в нови продукти с висока добавена стойност и разширяване на пазарите в трети страни и нови региони.
По отношение на цветните метали и сега се изпълняват проекти за увеличаване на производството и промени в неговата структура. Паралелно с реконструкция на мощностите се усвояват нови продукти за потребление, предимно в автомобилната индустрия и секторите, свързани с нисковъглеродния преход и дигиталната трансформация.
Конкурентоспособна ли е българската стомана?
- Течна стомана в България се произвежда в „Стомана Индъстри“ АД само от скрап в електропещи, като технологията отговаря на таксономията в стоманодобива за устойчиво и екологосъобразно развитие. В предприятието са инвестирани над 500 милиона лева в нови технологии и съоръжения, което промени структурата на производството. Усвоени са и нови продукти от специални стомани. Повиши се енергийната ефективност, подобрени са условията на труд и опазването на природата. Остава обаче проблемът с цените на енергоносителите - елекроенергия и природен газ, които имат пряко отражение върху разходите и конкурентоспособността на продукцията. Освен качеството, стойността е важен фактор за реализацията, както на националния, така и на международните пазари. Това все още е проблем за българския производител, тъй като конкурентите от други страни ползват по-ниски енергийни цени.
Каква е Вашата прогноза относно цените на металите?
- В металургичната индустрия обемът на производството зависи от международните борсови цени, по които металите се реализират. Спрямо началото на годината през септември медта и оловото на Лондонската метална борса се търгуват по цени, с 20 процента по-ниски, при алуминия и цинка намаляват с 25 на сто. Подобна е ситуацията и при стоманата. Ниският растеж и очакваната рецесия в Европа и света се отразяват на потреблението, респективно на цените. Това не дава основание за промени в прогнозите и възстановяване в близко време на предишните по-високи нива.
Опасявате ли се от негативни тенденции в енергоинтензивните производства, като цинк и стомана например?
- При по-ниски цени на металите влиянието на енергийните разходи се засилва. Най-енергоинтензивни са производствата на електролитен цинк и стомана. Характеристиката на самите процеси обуславя енергийното потребление и то не може да бъде намалено. Високите цени на електроенергията в Европа доведоха до закриване на цинкови мощности и намалено производство на стомана. С новите мерки на ЕК за стабилизиране на общия енергиен пазар и приетите компенсаторни механизми за потребителите следва да се нормализира и бизнес средата. Продължилата повече от година енергийна криза обаче вече се отразява на плановете за инвестиции и на социалните политики на предприятията.
Металите са важни за нисковъглеродната трансформация на основни сектори. Приемате ли Зелената сделка като нов шанс за суровинната индустрия?
- Оценката на международните експерти е, че реализирането на Зелената сделка и на дигиталната трансформация ще увеличи потреблението на метали от десетки до стотици пъти. Базовите метали, които България произвежда, се влагат в слънчевите батерии, вятърните турбини, електромобилите, а благородните и редки метали присъстват във всички електронни устройства. Това създава добра перспектива пред металургичната индустрия, но нейната реализация минава през нови инвестиции за технологично развитие и конкурентоспособност по качество и разходи за производство. Трябва да се стимулира кръговата икономика и рециклирането на електронен скрап, което ще повиши ефективността и намали ресурсната зависимост от трети страни. Тези процеси не могат да се осъществят без активна подкрепа на държавата, а това у нас все още трудно се постига. От страна на бизнеса ще се направи необходимото за запазване и устойчиво развитие на производствата.
В кои професии има най-остър недостиг на персонал и какво предприемате, за да го преодолеете?
- Както за днешните успехи, така и за бъдещото развитие, е необходим висококвалифициран и отговорен към работата персонал. Преструктурирането и новите технологии поставят по-високи изисквания към работещите в отрасъла. Нарастват потребностите от ръководни и приложни специалисти и квалифицирани работници, а намаляват общите работници, без образователен ценз. Недостигът на работна ръка в страната налага индивидуални мерки и политики в отделните предприятия, като организиране на обучение на място, отпускане на стипендии и стимулиране на задочното обучение, възможности за кариерно развитие. Специалността „металург“ влезе в списъка на защитените професии, а висшето образование е освободено от такси. Поддържат се контакти и се подпомагат регионални образователни структури, организират се паралелки за дуално обучение.
За 2021 г. отчитате средна работна заплата (СРЗ) в черната металургия 1980 лв. и 2 374 лв. - в цветната. С колко се увеличи СРЗ през 2022 г.?
- Средната работна заплата в сектора е два пъти по-висока от тази в преработващата промишленост, което също е стимул за намиране на персонал. В предприятията има сключени Колективни трудови договори, в които се предвижда ежегоден ръст в заплатите и компенсиране на инфлацията. Средното увеличение през последните години е около 10 процента. За тази година се очаква ръст не по-малко от 20 процента и това вече е постигнато в част от предприятията.
Намират ли ръководствата на металургичните дружества време и пари за подобряване на условията на труд и работната среда?
- Условията на труд и параметрите на работната среда са регламентирани от европейското и национално законодателство, което е задължително за изпълнение. В програмите за модернизация и преструктуриране на мощностите и при внедряване на нови технологии една от основните цели е подобряването на работната и околна среда. Пряко заетите работници в цехове и производствени звена са силно редуцирани и управлението на процесите става все по-дигитално. Големите металургични предприятия за добив и преработка на метали изцяло промениха своя облик на тежки и замърсяващи производства. Процесът продължава като приоритет в инвестиционни програми, независимо от кризите.
Има ли достатъчно суровини за металургията в България? Увеличават ли се количествата на преработените вторични суровини, като например негодни за употреба акумулаторни батерии? Откъде се снабдява със скрап черната металургия?
- За конкурентоспособността на българската добивна цветна металургия говори фактът, че основните суровини - концентрати на цветни метали, се внасят от различни страни и региони. След тяхната преработка по веригите на добавена стойност металите се изнасят на пазарни цени по целия свят. Малка част се реализират в страната за потребление в останалите промишлени отрасли и бита. Българските първични суровини са от порядъка на 25 процента. Увеличават се количествата на преработваните вторични ресурси, както от вътрешния пазар, така и от внос. За последните пет години в цветната металургия има ръст от 20 процента и общото количество надвишава 160 хиляди тона метал. Най-много са преработените отпадъци от излезли от употреба оловно-акумулаторни батерии. Произведеното от тях олово на блок и сплави вече е над 40 процента от общото количество.
В стоманодобива като суровина се ползва само скрап от черни метали. Количествата, които рециклиращата индустрия получава от източниците в страната, са около 1,2 - 1,4 милиона тона. Освен за вътрешния пазар, значителна част от този скрап се изнася. За нуждите на българския стоманодобив се налага внос, основно от съседни страни.
Изнася ли се печалбата от металургичните дружества?
- Металургията е отрасъл с висока капиталоемкост, има дълга възвращаемост на вложените инвестиции. Строителството на нови мощности и тяхната реконструкция се извършва с банкови кредити в размер на стотици милиони и нормален процес е тяхното погасяване да се осъществява от годишните печалби. Направените досега инвестиции в големите металургични фирми достигат от 500 милиона до над 1 милиард лева и възможностите за погасяване на тези кредити зависят от годишните печалби. А те съвсем не са гарантирани.
