Когато говорим за любов, страхът е непобедим. Той е нейният най-верен другар, който почти винаги любезно я придружава. Е, често му се налага да се "преоблича в различни одежди", за да е достоен за своята партньорка, но това си му е в кръвта.

И за да не си мислиш, че те подвеждам, просто се замисли. Спомни си за някоя своя любов. Опитай се да върнеш лентата назад и да си припомниш чувствата, през които си преминал/а с нея/него. Ще откриеш, че страхът е бил там, почти наравно с чувството за привързаност. Ако не можеш да си спомниш или не искаш, нека ти обясня.

В началото те връхлита усещането за обреченост. Харесваш я/го, но се боиш, че нещата няма да се получат. С времето обаче не се случва точно така. Сближавате се и се привързвате един към друг. Естествено много бързо забравяте, че не се познавате толкова добре и в главите ви се зараждат образи, които не съвпадат идеално с действителността.

Точно тогава страхът влиза в нова роля. Започваш тайно да се надяваш твоята половинка да не е значително различна от вижданията и представите ти. Ако случайно се окаже, че е, се правиш, че не забелязваш. Затваряш си очите и се молиш само да ти се е сторило.

В един момент различията не могат да се пренебрегват повече. Те раждат скандали, нашепват за компромиси. Започва да те е страх, че ако отстъпваш твърде много ще изгубиш идентичността си. Да настояваш за промяна от отсрещната страна пък е поредната ти илюзия.

И започваш да си мислиш, че в този тежък период на гости може да дойде изневярата. Страх те е от нея. Защото една вероятна измама ще съсипе всичко, което си градял/а дотук. Лъжата ще плюе на егото ти и ще те върне в изходна позиция. Жалко, но факт.

Накрая страхът те обладава напълно. Вече си толкова объркан/а, че се чудиш дали всичко е реално, дали си е струвало, дали има бъдеще. Плашиш се и от идеята да останеш сам. Отново.

И все пак ако страхът победи, любовта умира. Разочаровано обръщаш гръб и си тръгваш, а нещо в теб за пореден път се пречупва.

Такива са отношенията между страха и любовта. Добре е да знаеш, че понякога, надявам се не достатъчно рядко, страхът си тръгва и остава на любовта да разцъфне. Това обаче не става доброволно, а по твое желание. Така че изборът остава твой.