Министрите на енергетиката в Европейския съюз постигнаха политическо споразумение за доброволно намаляване на брутната консумация на ток с 10% и с 5 на сто по време на пиковите часове от 1 декември до края на март 2023 г., предаде БНР.
Съветът на ЕС постигна съгласие да се постави таван на доходите от 180 евро за мегаватчас за производителите на ток, в т.ч. и посредниците, които използват т.нар. "инфрамаргинални" технологии като възобновяеми източници, ядрена енергия и лигнитни въглища.
Страните членки постигнаха съгласие за въвеждане на временна солидарна вноска от печалбите на дружествата, преработващи суров петрол, природен газ, въглища и рафинериите. Тя ще се изчислява на базата на облагаемите печалби, както е регламентирано в националните данъчни закони за фискалната година 2022 и/или 2023-та, като в случая има 20 на сто увеличение на средните годишни облагаеми печалби спрямо 2018-та г.
Държавите ще могат да пренасочват тези вноски в помощ на домакинствата и фирмите за смекчаване на последствията от високите цени на тока на дребно. Мерките са временни и извънредни. Те ще влязат в сила от 1 декември 2022 г. и ще важат до края на 2023 г.
Очаква се регламентът да бъде приет на писмена процедура в началото на октомври, след което да бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС и да влезе в сила на следващия ден.
В Брюксел служебният министър на енергетиката Росен Христов заяви, че в България ще бъдат обсъдени мерки за охрана на "Турски поток" след взривовете по "Северен поток" 1 и 2.
"Трябва да обсъдим дали сегашните мерки по охрана на газопроводите са достатъчни и евентуално как бихме могли да повишим вниманието, обходите и сигурността на тези обекти, отчитайки, че ако резултатите покажат, че това е наистина целенасочено действие, вероятно има интерес така инфраструктура да бъде отстранявана или временно извеждана от експлоатация", каза Христов.
След заседанието той обясни, че страната ни настоява за таван върху цените на целия внос на газ в ЕС. "Нашата позиция е, че ако се налага такава мярка, трябва да бъде общо за всичкия газ, и налагане на рамки само за руския газ - това представлява санкция, а не е икономическа мярка за стабилизиране на пазара", добави той и определи като "критична точка" въвеждането на таван или рамка за контролиране на цената на газа.
"Тук спорът беше дали това да се наложи само върху руският газ или общо за газа, който се използва за ел. енергия или газът, който се купува в Европа", коментира Христов.
Очаквано днес енергийните министри от ЕС не постигнаха споразумение по въпроса за налагането на таван на цените на природния газ.
