Всеки понякога се самозаблуждава, но това се превръща в проблем, когато се опитваме да преследваме важни цели. Не е лесно да се изправиш пред пропастта между това което си и това което искаш да бъдеш.

Как можем да преодолеем самозаблудите си? Със състрадание към себе си и желание при нужда да започнем отначало, отговаря психологът Евън Паркс (Evan Parks) в статия, публикувана в Psychology Today.

Колко пъти сме си обещавали нещо или сме решавали "повече да не правя така", и не сме спазвали обещанието си? Защо продължаваме да се лъжем за това, което мислим, че можем да постигнем?

Ако успокоително, не сме сами това състояние. До половината от всички докторанти никога не завършват докторантурата си. Те имат мотивацията да започнат и вероятно намерението да завършат обучението си, но действията им в крайна сметка се различават от поставените цели.

Самоизмамата се превръща в много по-сериозен проблем, когато става въпрос за здравето ни. Често пациенти казват: "Ще откажа цигарите и ще мина на диета!" или "Ще започна да ходя по 15 минути всеки ден". Много от тях успяват и променят коренно начина си на живот. Но при някои тези ангажименти са самоизмама.

Защо лъжем себе си

Един от основните принципи на терапията за приемане и ангажиране (ACT - acceptance and commitment therapy) е ролята, която личните ценности играят в мотивацията. Когато можем да кажем "Точно за това се боря" със сила и убеденост, ние имаме силата да продължим напред през предизвикателствата и трудностите. Когато ценностите ни не са ясно дефинирани или не са силно подкрепени, ние ще се колебаем в ангажиментите си и ще се  съпротивляваме на мотивацията.

Ето я и неприятната истина: Личното израстване не е единствената ни мотивация. Ние имаме силно желание за комфорт. По-конкретно, искаме да се чувстваме добре и да изглеждаме добре в очите на другите, което често е много по-важно за нас, отколкото да правим това, което е добро и в съответствие с нашите ценности.

Когато поставяме нереалистични очаквания към себе си, това отчасти е продиктувано от желанието ни да изглеждаме добре отстрани. Обичаме идеята за самоусъвършенстване, успех и постижения. Представяме си как другите ни подкрепят и се гордеят с постиженията ни. Одобрението подхранва егото ни и ни помага да поддържаме преструвката, че ще започнем бизнес, ще напишем книга или ще пробягаме половин маратон.

Как да разпознаем самозаблудата

1. Времето проваля плановете ви. Когато застанете зад нещо наистина важно, малко дъжд няма да ви спре. Нито пък жегата, студът, снегът, вятърът. Лъжете себе си, ако плановете ви трябва да бъдат отменени заради нещо леко неудобно, като времето.
2. Нямате план. Това би трябвало да е очевидно, но често не е. Отслабването, влизането във форма, написването на книга или започването на бизнес не се случват просто така. Нито пък получаването на образование или възстановяването на разрушен брак. Трябва да имате план. Още по-добре от план е да имате треньор (учител, съветник), който да ви води по доказано успешен план.
3. Не познавате себе си. Знаете ли какви истории ви разказва умът ви за това кой сте? Умът ви създава колекция от наративи, които ви разказват кои сте били, кои сте и кои ще станете. Ето какво - нито един от тези наративи не ви е полезен. В по-голямата си част тези разкази ви помагат да оправдаете съпротивата си и да защитите егото си. Трябва да уловим тези автоматични мисли и да насочим вниманието си към човека, в който трябва да се превърнем, и към посоката, в която искаме да се движим.
4. Предпочитате да изберете нещо достъпно пред по-високи цели. Ако можехте да избирате между една поничка сега или две понички много по-късно, всеки път щяхте да изберете поничката пред себе си. В едно от изследванията на Станфордския университет през 70-те години на миналия век, макар и оспорвано днес, има известна мъдрост и днес. Хората, които съзнателно избират да отложат удоволствието си, са по-успешни в почти всички неща, които правят в живота си. Отлагането на удоволствието, както и всичко останало в живота, е умение, което можете да научите.
5. Не виждате, че имате избор. Един от проблемите, с които се сблъскваме при избора, е, че не го виждаме.. Автоматично бягаме от дискомфорта, обикновено по начини, които не са полезни или здравословни в дългосрочен план. За да намалим дистреса, отвличаме вниманието си, отказваме се да правим нещо, борим се с негативните си мисли, опитваме се да контролираме чувствата си и използваме вещества като храна, алкохол, наркотици и лекарства, за да се почувстваме по-добре или поне по-малко зле. Често не осъзнаваме, че имаме друг възможен избор, различен от този да се отдалечим от дистреса си. Можем да приемем мислите и чувствата си, като направим място за тях в живота си. Това изисква готовност да се чувстваме неудобно. Какво е най-лошото, което ще се случи, ако сте гладни в продължение на няколко часа, уморени сте, когато тренирате, или сте немотивирани, когато пишете? Вие сте нещо повече от моментните си състояния.
6. Липсва ви отговорност. Хората, които следват поетите ангажименти, правят своите ангажименти и планове публични. Нещо повече, те канят в живота си хора, които да им помогнат в процеса на промяна. Те живеят в общност от подкрепящи ги хора, които знаят кога им е трудно и имат нужда от помощ. Едно от най-добрите неща, които можете да направите, за да продължите, е да се присъедините към други хора, които са на същия път.

Как да започнем

Ако сте готови да спрете да си давате обещания, които не можете да изпълните, ето откъде да започнете. Бъдете готови да поемете ангажимент и да го нарушите, а след това да започнете отново.

Няма правило, което трябва да следвате и което да гласи, че само защото сте нарушили ангажимента си няколко пъти подред, сте безнадеждни. Никога не сте безнадеждни. Историята "Аз съм безнадежден" е само един от многото наративи, които умът ви обича да използва, когато се борите. Вие не се определяте от миналото си, а от посоката, в която се движите.

Борбата за израстване изисква голяма доза състрадание към себе си. Ние сме строги към себе си, обвиняваме се за липсата на желание и мотивация и подценяваме колко безпомощен може да бъде умът ни, когато се опитваме да направим нещо ново. Поемете дълбоко въздух, погледнете добронамерено и със състрадание на борбата си и започнете отново.

Авторът Евън Паркс (Evan Parks) е клиничен психолог в рехабилитационната болница Mary Free Bed и помощник-асистент в Мичиганския държавен университетски колеж по хуманна медицина. Той е водещ на подкаста Pain Rehab и автор на книгата Chronic Pain Rehabilitaiton (Рехабилитация при хронична болка).

6 Signs You Are Lying to Yourself, Psychology Today