"Като част от ЕС и НАТО, страната ни остава обект на системен разузнавателен интерес", се казва в незасекретената част от годишния доклад на ДАНС за 2021 г., одобрен от Министерския съвет. 

Интересът е насочен основно към: политиката и ангажиментите на страната ни като член на НАТО и ЕС; специфика на отделни двустранни отношения; актуалните процеси в сектор "Сигурност", в т.ч. превъоръжаването и модернизацията на Българската армия; процесите и субектите във вътрешнополитическата сфера, особено в контекста на множеството избори през 2021 г. и др."

В доклада се говори за опити за намеса на Русия във вътрешнополитическата ситуация в България. 

В уводната част председателят на ДАНС Пламен Тончев обяснява, че през втората половина на 2021 г. Руската федерация е започнала мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.

"За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки", пише още в доклада.

Посочва се, че тези действия са прераснали през 2022 г. в "безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция".

Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум.

В частта "Дейност на чужди специални служби срещу България" се казва, че по предложение на ДАНС от Министерството на външните работи на България са обявени за persona non grata трима руски дипломати, а "в масива с нежелани на територията на България чужденци е включено едно лице заради действия, които заплашват националната сигурност". 

Като по-съществени резултати при противодействието на рисковете и заплахите от дейността на чужди специални служби през 2021 г. са посочени: 

- пресичането на дейността на група българи, които целенасочено и съзнателно са се поставили в услуга на Руската федерация, за да ѝ служат като шпиони. По този случай са задържани петима души, а двама руски дипломати са обявени за persona non grata;

- пресичане на дейността на руски граждани, съпричастни към дейността на руските специални служби. По случая от прокуратурата е образувано досъдебно производство за тероризъм. Един руски дипломат е обявен за persona non grata;

- пресичане на дейността на българин, поставил се в услуга на чужда специална служба (не се посочва чия). Прокуратурата е образувала досъдебно производство за шпионство.

- включване в масива с нежелани у нас чужденци на 1 човек със забрана за влизане в страната ни за срок от 10 години.

От доклада на ДАНС става ясно и че през 2021 г. не са получавани данни за подготовка на терористична атака в България или срещу интересите ни извън страната.

В частта "Защита на стратегически обекти и дейности" се посочва, че "недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ в контекста на енергийната криза в Европа през 2021 г.".

Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид започналата в средата на 2021 г. хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия през февруари 2022 г. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките, допълват от Агенцията. 

Миграция

През 2021 г. миграционният натиск към България нараства над 3 пъти, сравнено с 2020 г. Сред причините е обстановката в Афганистан и Близкия изток. Задържаните незаконни мигранти, включително кандидатствалите и получили закрила у нас, продължават да не желаят трайно установяване в България.

Продължават да действат схеми за фиктивни инвестиции за получаване на българско гражданство. Основните нарушения от чужденци, получили българско гражданство по подобна процедура (т.нар. златни паспорти), са за неподдържане на инвестициите в рамките на поне две години.

От доклада става ясно, че са наложени принудителни административни мерки на един чужденец, който е определен като рисков от гледна точка сигурността на страната поради съпричастност към незаконни миграционни процеси. По предложение на ДАНС 6 чужденци са обявени за нежеланите в България заради данни за дейности, касаещи незаконна миграция.

Фалшиви новини - повече опити за дискредитирани на държавните институции 

От ДАНС отчитат, че през изминалата година развитието на COVID пандемията е продължило да оказва влияние върху активността на крайнолевите и крайнодесните структури в Европа.

От Агенцията отчитат нарастване на опитите за дискредитиране на държавните институции. Отправяни са призиви за извършването на "граждански арести" и физически посегателства над журналисти, членове на НПО и политически представители, поддръжници на ваксинационните кампании и ограничителните мерки. През втората половина на 2021 г. е наблюдавана и значителна протестна активизация срещу противоепидемичните мерки.

Активността продължава да е в интернет пространството, което е в основно средство за пропаганда, мобилизация и създаване на трансгранични връзки. Основен инструмент е разпространението на конспиративни теории и фалшиви новини.

Киберсигурност

Повечето кибернападенията в България се извършват срещу държавната и общинската администрация, банковата сфера, медиите и бизнеса, допълват от ДАНС. 

Запазват се проблемите за осигуряване на по-ефективна защита на информационната сигурност на администрацията и обектите от критичната инфраструктура. Проблемите са най-вече заради липсата на системни инвестиции и острия недостиг на специалисти.

"Засилената конкуренция и липсата на съществени реформи продължават да оказват негативно влияние върху финансовото състояние на "Български пощи", обръщат внимание от Агенцията. Хакери атакуваха информационните системи на Български пощи, като част от услугите на пощите бяха блокирани.

Стигна се и до уволнението на шефа на пощите Деян Дънешки и на всички членове на съвета на директорите на държавното дружество.

Ядрени оръжия и среда за сигурност

Въпреки продължаващата тенденция от последните години за намаляване на ядреното оръжие, през 2021 г. е налице увеличаване на разгърнатите и готови за използване ядрени оръжия в глобален план, става ясно от доклада на Агенцията. 

Държавите, притежаващи такива оръжейни системи, продължават да ги модернизират и разгръщат в региони със стратегическо значение.

Според ДАНС през 2021 г. България продължава стриктно да изпълнява политиките за експортен контрол на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба:

"Допълнително страната ни спазва комплекс от мерки за гарантиране надеждността на оръжейните доставки в региони с повишен риск. Въпреки това се наблюдават обвинения от чуждестранни неправителствени организации и медии за възможно използване на българско оръжие в конфликтни зони".

От ДАНС смятат, че основната цел на подобни действия е осигуряване на конкурентно предимство на определени пазари чрез представяне на България като ненадежден доставчик и оказване на натиск за ограничаване на експортната ни оръжейна търговия.

През 2021 г. Държавната агенция за национална сигурността е проучила общо 124 575 лица и 1 285 сделки и са осъществени 1023 проверки.