Във войната няма такова понятие като чудо. И все пак случилото се в началото на септември в източната част на Харковска област на Украйна може да остане в историята като Чудото на река Оскил.

Само за няколко дни, с прецизни удари, украинските войски предизвика краха на руския фронт в региона. За да избегнат съкрушително поражение, силите на Кремъл бяха принудени да се изтеглят хаотично от територия, която контролираха от март.

Настъпателната операция на Украйна обаче постигна много повече от освобождаването на по-голямата част от Харковска област и доближаването на украинските части до руската граница. Тя надхвърли и най-оптимистичните очаквания и на практика дезорганизира една от най-силните руски военни групи и я направи негодна за по-нататъшна битка.

Битката бе блестящ оперативен успех и

неминуемо ще има дълготрайни последици за Русия

Загубата на транспортните центрове Купянск и Изюм намалява шансовете на Русия да завладее целия източен регион на Донбас, състоящ се от Донецка и Луганска области. Колапсът застраши и руската отбрана в северната част на Донецка област, проправяйки пътя за нови успешни атаки на украинските сили на изток.

Така започна третата фаза на войната. Според анализаторите, Украйна е обърнала хода на войната в своя полза, докато мощта на Русия вероятно ще продължи да намалява през следващите месеци.

В случая огромна роля изигра изненадата. Тъй като вниманието на всички беше насочено към евентуален украински контраудар в Херсонска област, блицът в Харковска област бе неочакван.

В края на август, когато украинската армия най-накрая започна своята настъпателна операция на юг, 25-30 руски батальонни тактически групи застанаха на пътя й. Руските сили, предислоцирани в Херсонска област, включваха най-ефективните въздушнодесантни части в Русия. Тъй като Русия не разполага с достатъчно качествени военни подразделения, за да удържи 1000-километровата фронтова линия в Украйна, тези части бяха прехвърлени от други фронтови участъци в Херсонска област.

Украинската армия убеди руското командване, че Херсон ще бъде основната и вероятно единствената ос на контранастъплението. Всъщност повечето анализатори се съмняваха, че Украйна разполага с достатъчно въоръжение и техника за успешен голям удар на един фронтов участък, да не говорим за два или повече. Украйна се представи добре в тази дезинформационна битка, като

заблуди противника си относно планираните маневри

и сили. Така в решителния момент много от най-добрите руски бойни формирования се оказаха изолирани в Херсон, където всички мостове над  река Днепър са разрушени. Това означава, че няма начин руските сили да се изтеглят, и ще има драстично намаляване на подкрепленията и снабдяването им, тъй като те трябва да се прехвърлят с понтони през Днепър.

Тогава стана нещо, което малцина очакваха. На 6 септември украинските сили предприеха бърз рейд към Балаклея - град с население от преди войната от 27 000 души, който руските части окупираха от началото на март. Балаклея е един от транспортните хъбове в Харковска област и там е ситуиран един от най-големите складове за оръжие на руснаците. Вербовка, село северно от Балаклея, беше освободено от укранските части за няколко часа. Украинците заобикаляха градовете, оставяйки руските гарнизони изолирани от техните основни сили.

След това украинските войски се насочиха към Волохов Яр, село на около 15 километра североизточно от Балаклея, и към селата Куне и Весьолае, на 30 километра югоизточно, като взеха под свой контрол локалните пътища и кръстовища. Високомобилните украински разузнавателни части се придвижваха бързо пред основните украински сили в контролирана от Русия територия, използвайки леки превозни средства, като предоставени от САЩ Humvees. Периодично те влизаха в сблъсък с руските сили, причинявайки хаос и заблуждавайки ги, че ги атакуват от всички посоки. На много места руснаците изобщо не оказваха съпротива.

Още на следващия ден воюващите от Росгвардия и специални полицейски части, лишени от тежко въоръжение, избягаха от Балаклея.

Успешното настъпление продължи с освобождаването на друг ключов кръстопът - град Шевченково, за да стигне до най-голямата "награда" - град Купянск.

Купянск, основен жп възел, беше центърът на наземната комуникационна линия между територията на Русия и окупирания Донбас. Превземането на града би дерайлирало руските доставки в най-критичния фронтов сектор.

Противно на очакванията, руските сили оказаха слаба съпротива и украинските войски успяха да пробият в Синково, южно от Купянск.

Така за няколко дни

руската фронтова линия в Харковска област просто се срина.

Изненадано, руското командване нямаше друг избор, освен да нареди на своите бойни части да се оттеглят. Руските войници изоставиха огромно количество техника и боеприпаси, докато бягаха под тежък украински огън.

Рано на 9 септември украинските сили влязоха в Купянск.

Въпреки че това бе най-амбициозна планирана цел на операцията,

бързият крах на Русия отвори нови възможности.

Два допълнителни украински удара от север и юг поставиха на прицела град Изюм – най-оживеното населено място, контролирано от Русия в региона. За да избягнат обкръжението, около 10 000 руски войници в Изюм бяха принудени да напуснат града през нощта на 10 септември.

В рамките на няколко дни Русия загуби основната си точка за натиск в района на Славянск-Краматорск в Донецка област. Евентуално руско настъпление на юг от Изюм можеше да отреже целия Донбас от останалата част на Украйна и да вкара най-голямата украинска военна група в смъртоносен капан.

Без тази критична ос има голяма вероятност Русия да изгуби единствената си реалистична възможност да завземе останалата част от Донецка област, което Кремъл многократно е заявявал като своя основна цел в Украйна. Руските сили превзеха цялата Луганска област, но се борят да окупират цялата Донецка област, около половината от която все още е под украински контрол. Напредъкът на руснаците по други направления в Донецка област - около градовете Бахмут и Донецк, е твърде бавен и е с цената на много жертви и унищожена техника.

Колапсът на линията Купянск-Изюм накара Русия веднага да се изтегли от по-голямата част от Харковска област. Украйна си върна контрола върху почти цялата граница с Русия в района и върху около 6000 кв.км окупирана територия.

Това е най-значителната украинска победа от битката за Киев през април.

Към 12 септември украинската операция забави темпо, вероятно заради нуждата да се закрепят освободените райони и да се даде почивка на войските. Новата фронтова линия се стабилизира по протежение на река Оскил, като Русия все още държи източния бряг.

Все пак Украйна продължава да е активна в северната част на Донецка област. Възползвайки се от руското поражение в Изюм, украинските сили започнаха битка за окупирания град Лиман и си върнаха Святогорск.

В Харковска област Русия допусна фатална грешка - тя "проспа" струпването на украински сили и не осигури адекватни подкрепления, за да противодейства на бързото украинско настъпление. Русия остави фронтовата линия рехава, защото съсредоточи силите си за противодействие на украинското настъпление на юг. Според руски военни блогъри местните руски части често са били комплектовани на не повече от 50%, а в някои случаи - на едва 20% от стандартния си личен състав.

И украинските сили се възползваха от това.

Бързите украински маневри

поставят руските сили под сериозна заплаха от изолация

Според Conflict Intelligence Team, руска онлайн група за разследване, две големи руски формирования в района - 11-ти армейски корпус и елитната 1-ва гвардейска танкова армия, са били дезорганизирани и неефективни след битката. Според британското министерство на отбраната 1-ва гвардейска танкова армия е претърпяла големи загуби още преди настъплението на Украйна в Харков и не се е възстановила напълно. "Силно деградирали, 1-ви гвардейски и други формирования на Западния военен окръг на Русия се изтеглят от Украйна, така че конвенционалните сили на Русия, предназначени да противодействат на НАТО, са силно отслабени и ще отнеме години на Русия да възстанови тяхната боеспособност", написаха от британското министерство на 13 септември.

„Украйна обърна хода на войната в своя полза. Киев вероятно все повече ще диктува мястото и естеството на големите битки, а Русия ще реагира все по-неадекватно на нарастващия украински военен и психологически натиск, освен ако Москва не намери някакъв начин да си върне инициативата“, смята американският Институт за изследване на войната (ISW).

Анализаторите смятат, че украинският натиск в Херсонска област, съчетан с бързата контраофанзива в Харковска област, поставя руските сили пред ужасна дилема. „Русия вероятно няма достатъчно резервни сили, за да завърши формирането на нова отбранителна линия по протежението на река Оскил… Благоразумно би било Русия да изтегли сили от други сектори на бойното поле, за да установи отбранителни линии на изток от река Оскил, за да гарантира, че може да удържи границата на Луганска област", пишат те.

Кремъл обаче продължава своите

безсмислени, неуспешни атаки близо до Бахмут и Донецк,

отказвайки да предислоцира тези сили, за да смекчи евентуално ново украинско настъпление през река Оскил или Херсон. Русия не може да си позволи и да отслаби отбраната на Херсон, за да засили позициите си на река Оскил. „Руският президент Владимир Путин рискува да направи обичайна, но смъртоносна грешка, като чака твърде дълго, за да изпрати подкрепления към Луганск. Украинската кампания изглежда има за цел да постави Путин точно пред такава дилема и да извлече полза от почти всяко решение, което вземе", смятат от ISW.

Катастрофалното поражение на Харковския фронт доведе до рязка смяна на тона на руските пропагандатори