На 8 септември Православната църква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица, известен в народната традиция като Малка Богородица. В календара на Македонската православна църква и другите източноправославни църкви по стария календар празникът се чества на 21 септември.

На Малка Богородица се чества рождението на Христовата майка.

Българските традиции повеляват, че Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-почитаните празници.

Това е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

На този ден се провеждат събори из цяла България.

Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Родителите на Светата дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба.

Господ Бог чува молбите им.

Пред Света Ана се явява ангел, който ѝ казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълняват обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.

Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.