Министерство на иновациите и растежа обяви за обществено обсъждане втора процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели по Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта на процедурата „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“ е да допринесе за ускоряване на прехода към цифровизация на икономиката чрез предоставяне на безвъзмездни средства за внедряване на информационни и комуникационни технологии и решения, осигуряващи повишаване нивото на дигитализация на малките и средните предприятия.
Работим предприятията в Пернишко да се възползват максимално от възможностите на Плана за възстановяване и устойчивост, каза в интервю за БТА областният управител на Област Перник Людмил Веселинов. По думите му основните предприятия, които функционират в региона са микро, малки и средни. Микропредприятията с до девет служители са 5 456 като броят на работещите в тях е 16 927. Двеста шестдесет и шест са малките предприятия с между 10 до 49 заети служители и в тях са заети 7 340 души. В региона има и 49 средни предприятия с между 50 и 249 служители, в които работещите са 4 230, посочи Веселинов. Основен дял в областта имат фирмите от сектора на услугите и леката промишленост.
Веселинов се е ангажирал да популяризира видни личности и паметници в региона. Сред тях са последният знаменосец на Самарското знаме Никола Корчев, Земенският манастир, сградите на Минната дирекция, Двореца на културата в Перник и др.
Следва цялото интервю:
- Г-н Веселинов, Пернишка област е сред заинтересованите от Зелената сделка региони. Перник чертае перспектива да се обособи като център на кръгова икономика и инвестиции в зелени бизнеси с помощта на механизма за справедлив енергиен преход. Перник е и първият град, в който беше представена първата открита процедура, отворена от Министерството на иновациите и растежа по Плана за възстановяване и устойчивост. Какво да очакват бизнесът и жителите на региона?
- Благодаря на министъра на иновациите Александър Пулев, че обърна специално внимание на региона. Перник е една от малките области в България, икономическата й характеристика се различава по структура и вид от съседните региони. Основните предприятия, които функционират тук са микро, малки и средни предприятия. Микропредприятията са 5 456, с до 9 заети служители в тях. Двеста шестдесет и шест са малките предприятия с от 10 до 49 заети служители, има и 49 средни предприятия с 50 до 249 заети служители. Мога да обобщя - броят на работещите в микропредприятията е 16 927 души, 7 340 са ангажирани в малките предприятия и 4 230 работят в средните предприятия. Основният дял фирми, които оперират на територията на областта, са в сектора на услугите и леката промишленост.
Между 700 и 1000 микро, малки и средни предприятия в България ще получат безвъзмездна финансова помощ за модернизация на производството. Т. е. нашата област, с предприятията ни, които са основно микро, малки и средни, има уникален шанс да получи безвъзмездна подкрепа със средства по първата за България процедура от Плана за възстановяване и устойчивост. Всички фирми в региона, отговарящи на условията, могат да се възползват от възможността за подкрепа. Кандидатстването е онлайн през системата ИСУН 2020. Представителите на фирмите могат да намерят пълен пакет от необходимите документи на страницата на Министерството на иновациите и растежа. Крайният срок за кандидатстване е 21 септември.
- Времето Ви е малко. Какво успяхте да свършите и освен изборите имате ли друг приоритет?
- Основната задача на правителството е да подготви честни и почтени избори, без никакво напрежение, да бъдат удовлетворяващи за всички политически сили, да няма манипулации. Всъщност тази отговорност е възложена и на областните управители. Мисля, че в регион Перник създадохме добър модел още на консултациите с политическите сили, като постигнахме пълен консенсус. Той не се беше случвал досега в област Перник. По отношение на изборния процес мисля, че всичко ще мине нормално, без напрежение и без манипулации.
Друга задача, която съм си поставил, е популяризирането на видни личности от Пернишкия регион. Една такава емблематична личност, свързана с този край, е последният знаменосец на Самарското знаме Никола Корчев, роден в радомирското село Горна Диканя, пред чиито кости се поклоних на Шипка.
Наред с многото храмове и манастири в региона е съхранен забележителният Земенски манастир. Това е паметник, защитен от ЮНЕСКО, филиал на Националния исторически музей. Уникалните му стенописи нямат аналог в европейската живописна школа. Затова Земенският манастир трябва да бъде максимално популяризиран.
Има още много обекти - Минната дирекция и Дворецът на културата в Перник, в чиято скулптурна декорация е участвал ученикът на Роден - Михайло Парасчук, уникалният Подземен минен музей и др. В последните години Община Перник полага големи усилия по отношение на популяризирането на местната култура. Все повече в тези обекти се случват творчески прояви. Бих положил усилия да намерим още, дори труднодостъпни обекти в региона, които се нуждаят от допълнително финансиране и от защита, като храмът край село Гърло.
- На тазгодишния национален преглед в Копривщица Пернишка област направи фурор и се завърна с 83 медала. Ще кандидатства ли Граовското хоро за вписване в световната съкровищница на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО?
- Граовското хоро намери най-доброто си представяне на сцената в Копривщица. Смятам, че оттук насетне могат да се предприемат действия този уникален танц за региона да се превърне в част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, както е пернишката Сурова. Селското (Граовско) хоро в Пернишко е вписано в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство през 2021 г. Всички можем да помогнем след обичая Сурова и Граовското хоро да намери своя позиция в съкровищницата на ЮНЕСКО.
- Вие сте автор на марката, валидирана по повод влизането на обичая Сурова в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. На какви други значими филателни издания сте автор?
- През годините професионалната ми дейност беше свързана с проектирането на доста филателни издания. Изданието за влизането на обичая Сурова в Представителния списък на ЮНЕСКО се превърна в посланик за Перник и региона, тъй като таксовият му знак беше свързан с пътуване в чужбина. Т.е. тази марка е извървяла доста път и е популяризирала Сурова в доста точки на света. Сблъсквал съм се с необичайни теми и задачи във филателните издания, които съм правил. Благодарен съм, че са ми възлагани представителни издания свързани с годишнини - на София като столица, от създаването на МВР, от противопожарното дело на Балканите. Правил съм проект за марка, свързана с присъединяването на България към Европейския съюз, както и по случай годишнина от специалната куриерска служба на България.
Основно съм работил в областта на книжния дизайн и албумните издания. По мой проект има издания, свързани с живота и творчеството на определени значими художници в България. Сред тях са албумът с Цанко Лавренов, който беше номиниран и за „Златен лъв“, както албумът за представителна изложба през 1926 г. в Прага на българската културна общност, албумът за Йосиф Питер, Кочо Гърнев. В последните години съм направил и доста книги.
- Как един художник стои като областен управител?
- Предизвикателство е, тъй като научните ми творчески занимания са свързани с изкуството. Аз в никакъв случай не прекъсвам творческата си и преподавателска дейност в Софийския университет. Докторатът ми е по изкуствознание и изобразителни изкуства, натрупах немалък професионален и мениджърски опит в управлението на големи държавни търговски дружества - в Националния дворец на културата бях няколко години член на Съвета на директорите, след това председател на Съвета на директорите на държавната строително-надзорна фирма „Агроводинвест“ ЕАД. Смятам, че познанията, които натрупах, могат да ми помогнат в отговорната ми работа като областен управител и благодаря за гласуваното доверие.
