Българската православна църква чества днес Успение на Пресвета Богородица. Това е един от дванадесетте големи християнски празници и най-таченият от летните. Той се отбелязва в един и същи ден - 15 август, от православни и католици.
Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите.
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.
За чудото споменават блажени Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-457 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602 г.)
Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
Най-старото място, свързано с култа към Света Богородица, е храмът „Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век там, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Според Светото Писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуснала земния си живот и отишла при сина си - Иисус Христос. Три дни преди това Архангел Гавраил съобщил на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание било да види Светите апостоли заедно и по чуден начин те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица. Нейното тяло било положено в пещера, затворена със скала, в Гетсиманската градина
Когато няколко дни по-късно закъснелият апостол Тома дошъл да се поклони пред Света Богородица, той намерил в пещерата само плащеницата ѝ.
След това Пресвета Богородица се явила пред апостолите, обкръжена от ангели и им казала: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни”.
Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „Въздигане на хляба” или „Панагия”.
Ритуалът включва замесване и изпичане на питки с брашно от осветено зърно, които после се разчупват ритуално и се изяждат заедно от всички празнуващи.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица. Тогава, на 8 септември, се чества рождението на Божията майка.
На днешния ден вярващите търсят покровителството на Пресвета Богородица.
Тя е почитана и от мюсюлманите. В исляма е сочена за първа и най-велика сред жените, единствената спомената и то многократно, поименно в Корана.
Днес празнуват всички, кръстени Мария, както и наречените Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Името Мария (Μαριά) е гръцката форма на арамейското Мариам (מרים), както се казва Божията майка, което пък вероятно произхожда от древноегипетското Меритамон - дъщеря на фараона Яхмус и жена на Рамзес Велики. Нейното име означава „обичана от Амон”, върховното божество в пантеона на Древен Египет.
