Изчезват чешмарите в Пернишко, предупреди пред БТА Антоанета Стефанова - председател на туристическото дружество „Кракра Пернишки“. По думите ѝ последните представители на занаята са надскочили възрастта на ветерани и повечето от тях са над 80 г. От над 20 души, вече са останали шестима. Най-младият чешмар е на 50 г., най-възрастният е 87-годишният Петър Николов.
Пернишките чешмари са съградили над 25 чешми в Голо бърдо и Витоша, които доскоро поддържали сами. „Те излизат със секири - служат им хем като бастуни, да се подпират на тях, хем да прочистят туристическите пътеки.", разказа Стефанова.
Чешмарството е започнало през 1947 г. в района. Тогава, при първия масов излет на пернишките туристи под ръководството на чешкия минен инженер Хелмут Брокс, е построена първата чешма в местната планина Голо бърдо. Била наречена „чешмата с коритата“. В началото на прехода тук била пренесена от центъра на Перник скулптура на мечка, която стои и до днес. С годините тя дала ново име и на местността, и на чешмата, която сега е известна като „Мечката“.
Чешмарите били предимно хора с технически професии. Бумът на индустрията и строителството в бившия Пернишки промишлен комплекс съсредоточил в района много технически кадри. Младостта и масовите мероприятия, организирани по времето на социализма, пък дали тласък на инициативите им. „Работехме всички заедно. Изграждането на чешми,пейки и заслони към тях е колективно туристическо дело. Един реже дърва, друг ги бели, трети кове, четвърти зида“, спомня си 87-годишната Райна Методиева, помагала активно в строителството. Така туристите прочистили водохващането за хижа „Славей“, прокарали широки тръби и това осигурило денонощно вода на обекта, снабдяван до този момент с туби. Дебитът бил много малък и нямало възможност всички туристи да се измият, както и хижарите да приготвят храна, разказа доайенът Петър Николов.
В гората под пътя между хижите „Славей“ и „Орлите“ в местността Смильовец е съградената от Кирил Янев една от най-хубавите за времето си чешми. Сега от нея не тече вода, тръбите са запушени, пътеките са обрасли, в забрава тънат скованите наблизо маси и детски люлки. Злосторници дори счупили изобразен на чешмата еделвайс, който майсторът по-късно възстановил. Бай Кирил ходи всяка година да си види „рожбата“, да прочисти наоколо. Вече е на 84 г. и не знае дали догодина ще има сили отново да я нагледа и ѝ се порадва.
Последната чешма, изградена в Голо бърдо, е отпреди 7-8 години. Младите нямат интерес към чешмарството, те са предимно туристи, отбеляза Николов. Младежи от близкия квартал сами се организират и почистват района от боклуци, чешми обаче все още никой не гради, сподели Стефанова.
Пернишките чешмари са били известни в цялата страна, допълни председателят на ТД „Кракра Пернишки“. Със занаята си, упражняван като хоби, те надскочили територията на община Перник и планините Голо бърдо и Витоша. Навсякъде, където ходели на екскурзионно летуване, перничани строели чешми - в Рила, Пирин, Стара планина, Средна гора. Над 50 са съградените от пернишките туристи чешми в страната. Сред най-известните майстори са Стефан Бабов, Любен Тодоров, Стефан Димитров, Станко Зарев, работили заедно със съпругите си и с приятелите си.
Трудът им и днес служи на туристите и ги радва, но засега не намира последователи, изрази огорчението си Стефанова.
