ърбия и Косово и отново са на ръба на въоръжен сблъсък" - това заглавие не е от днешните български медии, а от 7 юли и е на московския в."Комерсант". В последвалите седмици имаше още много такива в руските издания. Както, впрочем беше преди година - и тогава сърбите от Косово препречиха с барикади два гранични пункта, албанската полиция изпрати тежко въоръжени части, сръбски самолети пикираха покрай границата.
Някой да помни днес за онова напрежение от есента на 2021г.?
А някой да знае какви са точно мерките на властите в Прищина, заради които скочиха сърбите и Сърбия?
Или какво точно означава съобщението на мисията на НАТО в страната, че "ще се намеси"?
На първо място, Сърбия и Косово не са пред война. Това е по-скоро типичната тактика на президента Александър Вучич да ескалира ситуацията, за да я де-ескалира и да изглежда като миротворец. Случвало се е неведнъж и преди, просто този път продължи по-кратко.
Причината е решение от юни на правителството на Косово от 1 август да влезе в сила нов режим за преминаване на границата със Сърбия. И двете мерки са огледален отговор на действията на Белград от 10 години насам, тай като сръбските власти - и сърбите в Северно Косово - не признават независимостта (2008 г.) и издадените от Прищина документи. Снощи по призив на американския посланик и негови европейски колеги, новият режим се отлака с един месец, стига сърбите да махнат блокадите. Той определя:
- При влизане в Косово сръбските паспорти ще се заменят с временен косовски документ за самоличност при визити с продължителност до 90 дни (същото от години се иска за косоварите, влезли в Сърбия)
- Косовските сърби трябва да използват регистрирани в Косово номера на колите си, а не сръбски, както е в момента.
Втората мярка вече бе повод за напрежение и сблъсъци миналия септември, след като сръбската армия бе изпратена към границата и бяха раздухани протести на косовските сърби. Това бе реакцията на изтичането на 10-годишно споразумение за признаване номерата от двете страни на границата, което сръбската страна почти не спазваше.
Прищина и Белград постигнаха на 21 април 2022 г. временен компромис - при влизане в Сърбия за колите с косовски номера се изисква да прикрият надписа RKS (Република Косово) със стикер със сръбското знаме и надпис "Косово и Метохия", както се наричаше тази автономна територия до войната от 1999 г. И обратното за сръбските коли.
Но постоянно решение така и не е договорено и Косово даде срок до октомври 2022 г. да се сменят номерата на негова територия.
Що се отнася до съобщението на НАТО, то се позовава на мандата на силите KFOR, даден с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. - да осигури безопасност и сигурност и свобода на придвижването за всички жители на Косово.
"НАТО продължава изцяло да подкрепя процеса на нормализация между Прищина и Белград чрез организирания от ЕС диалог и призовава всички страни да продължат преговорите", допълва комюникето.
Напрежението, предизвикано от сръбските блокади на пътища към границата със Сърбия и неизвестно защо пуснатите сирени за въздушна тревога в района, не е и някаква водеща световна новина. В чужбина тя отсъстваше по първите страници и сред най-важното на интернет изданията. Но пък обилно бе подета от руски медии, особено от държавните и прокремълските. РИА "Новости", например, имаше канал наживо за събитията, който започна снощи в 22:31 и приключи в... 2:15 днес сутринта, очевидно след като война не избухна. Но пък малко преди това имаше новина "Вучич благодари на Русия за подкрепата за Косово".
Обади се говорителката на външното министерство Мария Захарова, която в позиция, изпълнена с много кавички, обобщи, че случващото се било поредната крачка към експулсиране на сърбите от Косово. "Косовските лидери знаят, че сърбите няма да останат безразлични, когато става дума за дирестна атака срещу техните свободи и умишлено ескалират ситуацията, за да преминат към военен сценарий."
Сенаторът Владимир Джабаров (първи зам.-председател на комисията за външна политика) обяви, че не се съмнява ,че "американците и британците стоят зад това нагло поведение на косоварите, които са използвани като провокатори на конфликт", а днес добави, че "ако ситуацията около Сърбия се изостри, то Русия ще окаже помощ на Белград без да се включва в конфликта".
В същия дух побърза да се изкаже е сръбският депутат от управляващата националистическа партия Владимир Джуканович: "Все ми се струва, че Сърбия ще бъде принудена да започне денацификация на Балканите. Иска ми се да греша".
Как точно ще помага поставената под тежки международни финансови и търговски санкции Москва на страна, заобиколена почти отвсякъде от членки на НАТО, не е ясно. Освен това докато раздухва за пореден път националистически страсти сред сърбите Вучич много добре знае кой е най-големият инвеститор, търговски партньор и дарител на Сърбия - Европейският съюз.
Към 2020 г. преките чуждестранни инвестиции от ЕС в страната за изминалите 10 години достигнаха 15.4 млрд. евро (67% от всички за периода). Близо две трети (62%) от сръбската търговия е с ЕС. Над 3 млрд. евро (най-големият донор на Сърбия) безвъзмедна помощ от ЕС. Сърбия е в Топ 3 на държавите, получаващи финансова помощ от Европейския съюз.
Военна конфронтация на Белград с Косово би заличила за миг всичко това. Но Вучич знае, че ЕС няма вътрешна проевропейска алтернатива на неговото все по-авторитарно управление и се опитва да имитира двойнствената игра на Йосип Броз Тито от времената на Студената война.
"Лостовете на Запада [за въздействие над Белград] са ограничени от факта, че докато политиците на Сърбия формално са се ангажирали да се върнат Косово и продължават да възприемат в националистически краски отношенията с Черна гора и Босна и Херцеговина, сътрудничеството между Сърбия и Запада ще бъде възпрепятствано от големи политически различия", коментира Марко Атила Хоаре, професор он Сараевското училище за наука и технологии.
Важно е също да се напомни, че ескалацията на напрежението най-вроятно не е достигнала своя пик. Той се очаква през октомври поне по три причини:
В Босна и Херцеговина ще има важни общи избори, които да определят властта на федерално, републиканско и местно ниво, а там сърбите и руснаците всячески саботират оцеляването на бившата югорепублика.
Сърбия и Русия твърдят, че през октомври в Косово били планирани провокации, които да бъдат приписани на Белград.
Ученията НАТО-Сърбия 22 между 1 и 14 октомври. На тях ще се тренира миротворческа мисия под командването на смесено натовско-сръбско командване на ниво щаб на бойна група.
Засега Вучич маневрира в характерен стил. Първо се обърна към нацията с твърдение, че в полунощ на 1 август косовската полиция започна силова операция срещу сърбите в северната част, като няма да пуска в Сърбия тези, които нямат косовски документи и принудително ще пререгистрира номерата на колите. И сравни ситуацията с нахлуването на Русия в Украйна:
"Режимът в Прищина опита да се представи кат ожертва, възпорзвайки се от ситуацията в света, за да разиграе картата на заплаха от "мини-Путин", а самият Курти е влязъл в ролята на Зеленски. Мисля, че никога не сме били пред по-сложна и тежка ситуация, отколкото днес."
Малко по-късно той смени тона, като подхвърли, че "сръбският народ от Косово и Метохия все по-малк осе вслушва в моите молби". "Моля албанците да се спрат, а сърбите да не се поддават на провокации. Ще се молим за мир и ще се стремим към мир, но ще ви кажа директно: капитулация няма да има и Сърбия ще победи. Ако посмеят да започнат преследвания, да тормозят и убиват сърби - Сърбия ще победи".
В медиите извън Русия - там, където на това събитие обръщат внимание - новината мина под заглавие "Косово отложи правилата за нови номера на колите заради напрежение".
К