Нова Зеландия е родното място на всички съвременни и праисторически пингвини, установи проучване на учени от Дания, публикувано в Nature Communications.
Палеонтолози и генетици са открили първи доказателства, че точно там са се появили тези птици преди повече от 60 милиона години.
Направените анализи потвърждават, че "днешна Нова Зеландия е прародината на всички съществуващи и изчезнали пингвини. Освен това открихме генетични доказателства, че те и изключително близките им роднини са най-бавно развиващите се птици", обясняват учените.
В последния половин век изследователите са намерили останките на няколко десетки вида праисторически пингвини. Анализите сочат, че първите представители са били необичайно големи. Пингвините кайруку и кумиману, които са обитавали територията на Нова Зеландия преди около 27 милиона и 59 милиона години, са достигнали височина от 1,3 метра и 1,8 метра. Теглото им е било между 60 килограма и 100 килограма.
Екипът от учени, ръководен от Тереза Коул от Копенхагенския университет, е изготвил най-подробната досега карта на генетичната и биологична еволюция на пингвините. За целта са дешифрирани и сравнени геномите на 27 съществуващи в момента и изчезнали представители на тези птици.
Експертите отбелязват, че се потвърждава, че предците на пингвините са загубили способността си да летят и са се преориентирали към живот в моретата и океаните веднага след изчезването на динозаврите, преди около 60 милиона години. В онзи период тези древни птици са живели на териториите, които по-късно стават част от съвременна Нова Зеландия.
Преди около 40-45 милиона години започват да се появяват и в други региони на Земята, включително в Южна Америка и Антарктика. Общият предшественик на всички съвременни пингвини се появява сравнително скоро, преди около 14 милиона години, а не преди 24 милиона години, както се смяташе в миналото.
Изследването показва също, че тези птици са антирекордьори по отношение на скоростта на натрупване на промени в структурата на генома им. Учените предполагат, че това може да се дължи на относителната стабилност на климатичните и екологични условия, в които живеят повечето пингвини през последните десет милиона години.
Подобно откритие обаче предполага, че те са особено уязвими към продължаващите климатични промени, се казва още в публикацията в Nature Communications.
