На фона на очертаващото се ново разделение в Европа след началото на руската инвазия в Украйна близо два пъти повече българи биха предпочели страната да бъде в съюз с НАТО и ЕС, отколкото са тези, които биха избрали съюз с Русия.
В рамките на национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6-16 юни 2022 година от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт "Отворено общество" – София. Над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа подобно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса, са близо 31%.
Привържениците на съюз с НАТО и ЕС представляват най-големият дял от анкетираните във всички възрастови групи.
Подкрепата за подобен съюз сред младите и активните е по-силно изразена, като достига 41% (срещу 14% за съюз с Русия) сред хората на възраст между 18 и 30 година и до 46% сред тези на възраст между 31 и 40 години (срещу 17% за съюз с Русия). От хората на възраст между 41 и 50 години 41% са за съюз с НАТО и ЕС, а 24% предпочитат съюз с Русия.
Сред по-възрастните подкрепата за западната ориентация на страната намалява, но продължава да е по-голяма от тази за съюз с Русия. 35% от анкетираните на възраст между 51 и 60 години, както и сред тези над 61 години се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС срещу съответно 23% (в групата 51-60 години) и 31% (в групата над 61 години) предпочитащи съюз с Русия.
Привържениците на съюз с НАТО и ЕС доминират сред симпатизантите на четири от осемте политически партии, които през юни 2022 година получават подкрепата на над 4% от заявилите готовност да гласуват на парламентарни избори.
Партиите с доминиращи нагласи сред избирателите за съюз с НАТО и ЕС са:
- Демократична България (96% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 0% са за съюз с Русия)
- Продължаваме промяната (68% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 14% са за съюз с Русия)
- Има такъв народ (65% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 13% са за съюз с Русия)
- ГЕРБ (58% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 12% са за съюз с Русия)
Партии с доминиращи нагласи сред избирателите за съюз с Русия са:
- БСП (21% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 56% са за съюз с Русия)
- Възраждане (17% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 49% са за съюз с Русия)
- Български възход (25% от симпатизантите са за съюз с НАТО и ЕС, 38% са за съюз с Русия)
Сред привържениците на ДПС доминира групата на хората, които не могат да преценят или не дават отговор – 48%, докато близо 23% се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС, а 21% са за съюз с Русия.
Колебаещите се доминират и в групата на анкетираните, които не са решили за кого ще гласуват (47% не могат да преценят или не дават отговор, 33% са за съюз с НАТО и ЕС, а 14% са за съюз с Русия), както и в групата на тези, които заявяват, че няма да гласуват (42% не могат да преценят или не дават отговор, 24% са за съюз с НАТО и ЕС, а 26% за съюз с Русия).
Спрямо подобно изследване от "Алфа Рисърч" от средата на април проатлантическите симпатизанти значително са намалели - от 63% на 39%. Групата "За съюз с Русия, Беларус и др." се е увеличила от 13% на 23%. От 22% на 28% е нараснала групата на спрели се на "Не знам" и "Без преценка".
Цитираните данни са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустимо стандартно отклонение на национално ниво при 95% гаранционна вероятност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ в рамките на проект финансиран от Институт Отворено общество – София.
Данните са публикувани в рубриката „Факти и данни“ на страницата на Институт Отворено общество – София в интернет. В тази рубрика обикновено се публикуват акценти или данни по конкретни въпроси, които често са част от изследвания, които имат по-широк обхват.
Здрасти
Гаменова
Крум