Официалното признаване на Русия като главна заплаха за НАТО е по-скоро символична стъпка, но тя още по-силно изостря напрежението между федерацията и Запада. Това заявява американският политолог Едуард Лозански в коментар за руския в. "Известия" по повод срещата на върха на алианса в Мадрид.
Пактът посочи, че разчита да запази каналите за връзка с Москва с цел намаляване на рисковете и предотвратяване на ескалация. Но както призна по-рано генералният му секретар Йенс Столтенберг, пълноценен диалог между двете страни е невъзможен. В днешните условия впрочем за такъв диалог едва ли е готова и Москва, добавя "Известия".
Решението на блока сочи, че НАТО ще води политика за възпиране на Русия, фактически насочена срещу руските национални интереси, като гради по съответен начин въоръжените си сили и предприема разрушителни действия, коментира пред онлайн изданието "Правда" политологът Сергей Ермаков. Това не се отнася само до въоръженията, а става дума също за киберпространството, космоса и всички останали сфери, добави той.
Цялото днешно суетене на "световните лидери" вече не влияе върху съдбините на света тъй, както доскоро, всички сегашни важни решения на НАТО, прогнозирани наскоро от Столтенберг, в крайна сметка са кухи, пише в своя статия в "Росийская газета" председателят на комисията по външни работи към горната камара на руския парламент Константин Косачов.
Какво ново има в това, че НАТО нарича Русия главна заплаха и смята усилено да ѝ се противопостави? Другояче ли беше преди? – пита риторично руският политик.
Всяко укрепване на алианса означава задълбочаване на проблемите и разширяване на конфликтите – източник на проблеми, а не решение. Дискусиите с НАТО по този повод обаче са безполезни. "Докато страните от блока не влязат в 21-и век, не приемат неговите реалии, трайният мир в Европа и демократичният ред на планетата още дълго време ще останат далечна цел за човечеството", твърди Косачов, според когото преграда по пътя към тази цел е "авторитарният натоцентричен модел на световно устройство".
Западът и Русия демонстрират, че са готови за продължително противопоставяне в Европа, а и не само там. Ако съдим по решенията на мадридската среща и руската реакция, отношенията между Русия и колективния Запад ще бъдат разрушени изцяло. Все още има пространство за по-нататъшното им влошаване, независимо от усещането, че няма вече накъде, пише "Комерсант".
Противниците очевидно не желаят челна конфронтация, но борбата между тях може да засегне редица "сиви зони". Украйна не е единствената страна, чиято територия първо стана регион, в който Русия и Западът си съперничеха за влияние, а после се превърна в бойно поле. Към условната сива зона спадат още Молдова и Грузия. Тези постсъветски държави се ориентират към Европейския съюз (Тбилиси все още разчита и на членство в НАТО), но скоро не ще могат да влязат там. А значи Москва може би ще се опита да ги върне в своята сфера на влияние, разсъждава всекидневникът.
Според военния експерт Александър Бартош, цитиран от "Взгляд", резултатите от мадридската среща показват, че НАТО е навлязла в "подготовка на война с Русия".
"Москва ще трябва да вземе сериозни мерки за гарантиране на националната сигурност. Естествено тази подготовка ще изисква време, сили и средства, включително за прехвърляне на войски. Не бива обаче да останем безучастани", изтъква руският аналитик.