Присъединяването на България към еврозоната се очаква да отключи комплекс от положителни ефекти и въздействия и да създаде условия в средно - и дългосрочна перспектива за по-висок потенциален БВП и средногодишен темп на реален растеж, по-висока производителност и потенциал за ускорено развитие и сближаване към средните нива на производителност и доходи в по-напредналите източноевропейски страни, ЕС и еврозоната.

Това се посочва в анализ, изготвен от Икономическия и социален съвет на тема „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“, разработен по предложение на Народното събрание.

Приемането ни ще доведе до подобряване на инвестиционната среда, увеличаване на експортната насоченост и отключване на статистически значими положителни преки и косвени ефекти върху експортно ориентираните сектори и върху нетния износ на стоки и услуги. Това има потенциал да повлияе върху общата динамика на БВП, производителността, заетостта и доходите.

Присъединяването на България към еврозоната ще доведе и до подобряване на фискалната база, възможност за преформатиране на националното стратегическо управление, дългосрочното бюджетиране и ефективност на публичните разходи и инвестиционни програми. Ще спомогне и за  продължаващо сближаване на националното ценово равнище спрямо средните нива в ЕС, както и за по-ефективен пазар на труда, заетостта, високи нива на икономическа активност, трудова интеграция и доходи.

В същото време експертите на ИСС изтъкват, че присъединяването на България към еврозоната, преди всичко в краткосрочен времеви план, т.е. до една година от приемане на еврото, могат да бъдат очаквани следните рискове свързани с:

ниско ниво на обществена информираност;

възможни пропуски или недостатъчно време за осъществяване на необходимите подготвителни действия и технически мерки, вкл. приемането на значителни по обем и съществени по съдържание промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба;

краткотраен, ограничен по размер ръст на цените от закръгление при приемане на еврото и използване на нелоялни, спекулативни търговски практики – основно в сферата на услугите; стоки извън обхвата на стоките за широко потребление; малки търговски обекти и търговски обекти в отдалечени населени места;

еднократни разходи за адаптиране на бизнеса, администрацията и гражданите и др.