Днес се навършват 2 години от смъртта на македонската суперзвезда Тоше Проески. Тоше обаче не беше завладял с музиката си единствено Македония – той покори целия Балкански полуостров. Ето защо днес хиляди хора в Македония, Словения, Хърватия, Сърбия и др. ще се помолят където и да е Тоше, той да усети обичта им.
Във време на раздори, конфликти, вета, спомени за войни и исторически спорове, обединението на Балканите изглеждаше почти невъзможно. Тоше обаче го направи. С омагьосващия си глас, с харизмата си, с човечността си, той помагаше на всеки, до който се докосне. Сърби, хървати, босненци, албанци, македонци, словенци – когато слушаха песните му всички затаяваха дъх и за момент забравяха кой от къде е и какво е причинил на другия. Такава сила имаше Тоше – да помирява.
В България за съжаление той не беше толкова популярен, колкото заслужаваше. Не е изненадващо, че изпълнителите от страните от бивша Югославия възприемат за приоритетен именно пазара на държавите от блока. Въпреки това обаче, Тоше беше у нас. И макар за малко, ни позволи да изживеем неговата магия. Дори обеща да се върне за самостоятелен концерт, но не му стигна времето...
Въпреки това, вярвам, че у нас "балканският принц" е докоснал много сърца. Така става с всеки, който го чуеше. Преди 2 години Балканите бяха разтърсени и шокирани от неговата смърт. Той беше не просто национална икона за един народ – той беше символ на надеждата, че безумно красивата ни музика може да ни обедини.
Тоше направи повече от който и да било балкански политик в цялата история на региона. Ето защо той заслужава да си спомним за него – не само днес, а винаги, когато помислим, че различията са прекалено много и прекалено силни.
Музиката е магия и Тоше го знаеше. Той я беше овладял и я беше направил неделима част от пътя си, посветен на това да радва другите. Такъв човек и такъв глас се раждат веднъж на милион години. Дано един ден поколенията след нас имат шанса да получат нещо подобно на това, което ни даваше Той! И дано да имат шанса да му се порадват по-дълго, отколкото ние.
Поклон, Тоше!
