Само допреди няколко дни опозицията не криеше намерението си да довърши докрай светкавичната война срещу правителството на Кирил Петков. Този сценарий предвиждаше още в понеделник кабинетът да падне. В последния момент обаче всичко премина на по-ниски обороти. Какво ли се случи?

Иван Бедров, Свободна Европа

Правителството се изправя пред първото си сериозно изпитание в своята 6-месечна история. Внесеният от опозицията вот на недоверие ще бъде обсъден във вторник, а ден по-късно депутатите ще трябва да гласуват.

Имаше вариант това обаче вече да се е случило. Имаше и публично изказвани закани кабинетът да бъде отстранен веднага. Днес се промушват думи като "преговори", а събирането на 121 депутати срещу правителството вече не изглежда в кърпа вързано.

Въпросът в следващите часове е дали премиерът Кирил Петков ще успее да намери още петима депутати, които да не подкрепят искането за вот на недоверие и така да провалят опита за сваляне на кабинета. Всъщност, трябват му най-много четирима, но за тази аритметика малко по-късно.

Циниците казват, че шансовете на правителството сега са 50 на 50 - или ще оцелее, или ще падне. Публичните изказвания от последните дни също не дават основание за по-конкретни прогнози. И премиерът казва, че има надежда да убеди още няколко души, и представители на опозицията вече допускат възможността вотът на недоверие да не успее.

Светкавичната война се забави

В началото изглеждаше като добре планирана операция за "блицкриг" (светкавична война), която трябваше да порази целта за десет дни. Целта беше правителството на Кирил Петков, а първият залп беше даден с изявлението на Слави Трифонов, че изтегля министрите си от кабинета, защото премиерът извършва "предателство" спрямо Северна Македония, а в държавата вече "няма пари". Свободна Европа провери фактите - и двете обвинения са неверни.

Устремът на новото мнозинство обаче поваляше една по една преградите пред правителството. Министрите подадоха оставки, управлението изгуби мнозинството си, опозицията внесе вот на недоверие и демонстративно свали председателя на Народното събрание, подпомагана от депутатите на Трифонов.

Планът им предвиждаше още в следващите дни да постигнат пълна победа - сваляне на правителството и нов парламентарен шеф. Тогава вече беше само въпрос на избор на новото мнозинство дали да направят друго правителство в този парламент или да отидат на избори.

Тогава обаче хиляди граждани спонтанно излязоха да протестират срещу случващото се и устремът на обединената опозиция изчезна. Няма доказателства за пряка връзка между двете, но хронологията е точно такава.

Също тогава пристигна т.нар. френско предложение за вдигане на българското вето върху началото на преговорите на Северна Македония с ЕС. В предложението е включено почти всичко, което България иска. Няма доказателства за пряка връзка и между този факт и утихването на атаката. От петък насам обаче светкавичната война рязко забави ход.

Веднага след като ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" подкрепиха предложението на "Има такъв народ" (ИТН) и с общо 125 гласа свалиха председателя на Народното събрание Никола Минчев, обединената опозиция натисна педала до дупка. Представители на ГЕРБ и ДПС поискаха още на следващия ден Народното събрание да избере нов председател, а още в неделя депутатите да дебатират по вота на недоверие.

В това време пред Народното събрание вече се събираха хиляди гневни граждани, които протестираха срещу "коалицията" между ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане". В следващите дни депутати от тези четири партии бяха заети основно да обясняват, че няма такава коалиция.

Късно вечерта в четвъртък започна обратът. Депутатите от ИТН подкрепиха актуализацията на бюджета, въпреки че току-що бяха напуснали управляващото мнозинство. В петък сутринта ускорената процедура за сваляне на правителството беше изоставена, а одобряваната от всички тези четири партии за нов председател на парламента, Ива Митева от ИТН, вече се беше отказала от тази амбиция. Тя дори сподели, че съжалява за свалянето на Минчев, което беше предложено и с нейния подпис.

Тогава още един депутат напусна групата на ИТН и отказа да участва в атаката срещу правителството. Вече шестима депутати се отцепиха от партията на Слави Трифонов, а според тях - предстои да ги последват и други.

Ден по-късно бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за търсене на съгласие по приоритетни теми и каза, че лично той е бил против вота на недоверие. Той изброи сред приоритетните теми и интеграцията на Северна Македония в ЕС.

Какво следва сега

Градусът видимо спадна. Процедурата обаче вече е задействана. Във вторник в 11 часа започват дебатите по поискания от ГЕРБ вот на недоверие. Официалните мотиви са за "провал в сферата на публичните финанси и икономическата политика".

Вицепремиерът Асен Василев каза, че истинската криза е "за кюлчетата и сараите", в което депутатите разпознаха лидерите на ГЕРБ и ДПС, Бойко Борисов и Ахмед Доган.

Гласуването по вота на недоверие се провежда 24 часа след края на дебатите. Това означава в сряда следобед. За тогава вече се организира протест в подкрепа на правителството пред Народното събрание.

За да успее един вот на недоверие, той трябва да бъде подкрепен от 121 депутати. Новото мнозинство на ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" свали председателя на парламента със 125 гласа. Четирите групи имат общо 126 депутати, но санкционираният от САЩ за корупция Делян Пеевски от ДПС не ходи на работа.

След като и Кирил Симеонов напусна групата на ИТН, новото мнозинство реално вече може да разчита на 124 депутати. Сега целта на управляващите е това число да е най-много 120. Т.е. или още четирима депутати трябва да напуснат ИТН, или пък четирима депутати от някоя от опозиционните партии просто да не отидат на работа в този ден. Депутатите, които напуснаха Слави Трифонов, споделиха пред медиите очаквания да се случи и едното, и другото.

По същото време България ще трябва да отговори дали приема т.нар. френско предложение за Северна Македония. Външната министърка в оставка Теодора Генчовска го оцени позитивно. Сега трябва да се произнесе Народното събрание, за да може правителството да представи българска позиция на срещата на върха на 23 юни, четвъртък.

Точно в този момент, в сряда следобед, депутатите ще гласуват вота на недоверие. Този път спекулациите по темата Северна Македония няма да са уместни, защото вече има резултат черно на бяло.

Ако правителството падне, президентът Румен Радев отново ще връчи мандат на "Продължаваме промяната". Управляващата коалиция вече е тройна и заедно с БСП и "Демократична България" те разполагат със 109 депутати. За да бъде избрано и да функционира нормално, едно ново правителство трябва да има мнозинство от поне 121 гласа в 240-местния парламент. "Продължаваме промяната" може да разчита на шестимата депутати, които се отцепиха от ИТН, но те засега не са достатъчни.

Ако първият мандат не успее, втората сила ще получи шанс да състави правителство. Това е ГЕРБ. Лидерът на партията Бойко Борисов постави вече условията - подкрепа за въвеждане на еврото, подкрепа за интеграция на Северна Македония в ЕС, диверсификация на доставките на газ, подкрепа за Украйна във войната, която Русия поведе, отстояване на членството в НАТО и ЕС, както и етническа толерантност. Засега само "Възраждане" не отговаря на тези условия.

"Продължаваме промяната" обаче са готови да преговарят с ГЕРБ и ДПС, само ако лидерите им отстъпят назад, защото казват, че искат да водят борба с корупционния модел, наложен именно от тях.